Вратарската школа на Ботев винаги е била доказана марка във футболна България. Въпреки че настоящият президент на БФС Борислав Михайлов е натрупал на този пост над 100 мача в националния отбор, в града под Околчица твърдят, че той е бил на вратата на „А“ отбора, защото един от неговите дубльори е бил Илия Вълов. Кой не помни блестящите игри на Румен Ненов, а историите за Румен Йотов и Людмил Горанов, Хари Казаков и Данчо Маринов, Георги Петков и Тодор Арсов, Веселин Цветковски...
В следващите редове „Конкурент“ ще ви припомни най-запомнящите се вратари, защитавали екипа на „Ботев“ и техните странности, с които ги помнят запалянковците. Днес ви представяме Людмил Горанов.
Людмил Горанов и до днес е наричан с ласкавото "Годзилата" от футболните запалянковци във Враца. В града под Околчица си имат своя максима за прякорите, но е факт, че играч без прякор като че ли не е оставил трайна диря в паметта на хората, а и в историята на Ботев. Людмил Горанов има 43 мача като вратар на врачани, по-късно дойде за един сезон и като техен треньор в "Б" група. Това се случи по времето, когато спонсор и шеф на клуба беше героят на соцтруда Иван Личев, а Годзилата беше спечелил бронзовите медали със Сливен и се славеше като една от живите легенди на варненския "Спартак".
Една от най-забавните истории, която съм чувал за вратари на Ботев е свързана с Людмил Горанов и "трансфера" му във Враца. В решителния мач за влизане в "А" група на 21 юни 1964 г. тогавашният тим на Горанов - Септемврийска слава приема на стадион „Димитър Аврамов“ в Михайловград /сега Монтана – б.а./ кандидатът за елита Ботев. В един от най-значимите дни от футболната история на врачанския футбол, когато колоната от запалянковци била толкова дълга, че когато първата кола влизала на стадиона, последната била още във Враца, тимът на Илия Панев громи като гост с 5:2. Следва триумфално завръщане във Враца, което е подплатено от 26 години в елита.
Запалянковците в Монтана обаче и досега твърдят, че техният вратар Людмил Горанов не се е напъвал много срещу противника, защото вече си бил осигурил преминаването на стадион "Христо Ботев". Конспирацията е допълнена и от факта, че дни след въпросния мач Годзилата се качва на лъскав мотор с кош, което според монтанци било сигурно "доказателство" в аферата.
Години след въпросния мач, когато вратарят стана старши-треньор на Ботев в "Б" група, категорично опроверга слуховете. Каза, че моторът бил подарък от баща му и припомни, че цената на возилото се равнявало на 20-ина заплати на футболистите от онова време. Но "съмненията" на монтанци остават да вълнуват въображението им. Още повече, че след разгрома с 5:2"Септемврийска слава за дълго остава по долните етажи на футболна България, докато "Ботев" се подвизава 26 г. без прекъсване в елита. През последните години тенденцията беше нарушена, но митовете и легендите от миналото оживяват всеки път, щом един срещу друг на футболния терен излязат врачани и монтанци.
При престоя си като треньор във Враца Людмил Горанов се показа като невероятен професионалист. Той затова си и тръгна - нещата не бяха така както ги искаше и не можа да направи компромис с тогавашния изпълнителен директор, който се опитваше да неглижира труда му. Спомените ми от онова време са, че този висок на ръст мъж имаше висок морал и беше невероятен за онова време професионалист и максималист. Когато се убеди, че в Ботев нещата не се случват по правилния начин, си тръгна - направи го тихо и без да предизвиква скандали.
/СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ/
