Вратарската школа на „Ботев“ винаги е била доказана марка във футболна България. Въпреки че настоящият президент на БФС Борислав Михайлов е натрупал на този пост над 100 мача в националния отбор, в града под Околчица твърдят, че той е бил на вратата на „А“ отбора, защото един от неговите дубльори е бил Илия Вълов. Кой не помни блестящите игри на Румен Ненов, а историите за Румен Йотов и Людмил Горанов, Хари Казаков и Данчо Маринов, Георги Петков и Тодор Арсов, Веселин Цветковски...
В следващите редове „Конкурент“ ще ви припомни най-запомнящите се вратари, защитавали екипа на Ботев и техните странности, с които ги помнят запалянковците.
Врачанската школа при вратарите е прочута. Това не е случайно, защото на този пост от почти 100 години винаги е имало добри изпълнители. Преди всички имена ми се иска да припомня, че най-добрият треньор във Враца за всички времена – Илия Панев, също е бил вратар. По-възрастните запалянковци го помнят и с прякора Пунди /или Пундията, взависимост от разказите на очевидците/. Малцина се беловласите привърженици на футбола, които са оцелели, но разказват, че Панев бил пъргав като котка и смел като тигър на вратата. Защото освен с футбол, той се е занимавал и с гимнастика, което му давало сериозно предимство пред конкуренцията. Футболисти от златната генерация на Ботев, донесла бронзовите медали през сезон 1970-1971 г. са ми разказвали, че Старшията бил и доста странен. За да впечатли с физиката си, веднъж наредил 10 ореха на маса пред себе си и ги счупил с глава, а на челото му нямало нито драскотина. Негови набори пък разказват, че за да впечатли състудентите си във ВИФ „Георги Димитров“, сега Национална спортна академия, Панев е правил стойка на ръце върху покрива на сградата на института, докато е следвал в него.
„Той беше не само голям треньор, но и велик педагог, а в същото време беше подготвен доста добре за времето си. Ние, футболистите на Ботев /Враца/, бяхме поканени при визитата на големия немски треньор Хелмут Шьон, да демонстрираме кръговата метода в тренировъчния процес. Когато завършихме с упражненията, легендарният германец похвали Панев и отчете, че той ни подготвя много правилно“, разказва Георги Каменов. Стрелец №1 в ранглистата на Ботев за всички времена е един от любимците на Старшията.
Друг от хората, без който не започвал състана на врачани е Румен Йотов. Той е безспорният претендент за най-велик в серията от именити вратари, пазил мрежата на Ботев. Роденият на 12 април 1949 г. в Кула, Видинско отдавна е част от легендите на местния футбол. В 202 мача е слагал ръкавиците, за да пази вратата на врачани. Исполинът идва в града под Околчица от Видин, където е привлечен да пази мрежата на местния Бенковски. Преди това е играл в пограничния град Кула, където имат славата на големи разбойници. Румен Йотов е привлечен през 1966 г., когато е още на 17 години, както е било модерно тогава да се казва „юноша бледен“. Бил висок на ръст – 186 см и тегло от 82 кг, което го прави особено повратлив. Въпреки високия си ръст, притежавал котешки рефлекс и бил безкомпромисен в единоборствата в наказателното поле, затова противниковите нападатели гледали да нямат излишна работа край него, за да не пострадат. Според своите съвременици, Йотов е бил най-добрият вратар в България по времето, когато е играл, но тъй като е бил част от Ботев /Враца/, не е успял да се наложи в националния отбор, макар че има 6 мача за юношите, три за младежите и два за мъжете в представителните ни гарнитури.
Бил скромен и тих, противно на това което представлявал на терена. Той бил един от любимците на треньора Илия Панев, който започвал състава с него.
„На зеления правоъгълник бе голяма личност, но не и в обществото, което е причината много рано да угасне звездата му от футболния хоризонт“, пише за него Илия Панев.
/СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ/
