На 14 срещу 15 април 1912 г. "Титаник" се удря в айсберг и потъва. По време на първото и последно пътуване на парахода е имало 2223 пътници. Общият му капацитет е бил 3547. Сред тях е имало 13 двойки, отправили се на своя меден месец. Точно 6 предупреждения за айсберг е получил екипажът преди сблъсъка, който довежда до потъването на кораба. Общо 160 минути са били нужни на „Титаник“, за да потъне след въпросната колизия. Температурата на водата е била -2 градуса по Целзий. Едва 31,6% от пътниците и екипажа на лайнера са оцелели.
На борда му според официални данни на застрахователната компания "Лойд" са пътували 38 българи, но действителният им брой е над 50. Така например върху паметника на загиналите от село Гумощник край град Троян са издълбани имена на 8 местни жители, за които се твърди, че не фигурират в списъците на "Лойд". Предполага се, че спасилите се българи са към 15, като повечето от тях остават завинаги в Америка. „Преди тръгването на „Титаник“ в Гумощик са минавали с примамливи афиши, на които е пишело „Открийте новия рай на планетата“. Подмамени от това обещание и заради голямото тегло и беднотия, те са тръгнали, като за целта са си продали земите и са взели заеми.
Христо Златев от село Сенник е син на оцелелия Златьо Христов. По неговите думи баща му разказвал за онази ужасна априлска нощ на 1912 г. така: "Малко преди полунощ ме събуди звук, наподобяващ тъп удар. Сякаш нещо сряза железата и ламарината на кораба. Докато разбера какво става, в трюма нахлу вода. Изгубилите ума и дума още сънни пасажери закрещяха на различни езици..." Пътниците от трюма разбиват решетестите врати и се юрват към палубата. Там тълпата е в паника. Пищят майки с деца на ръце. Влюбени се прегръщат за последно. А оркестърът свири валс. Златьо се прекръства и се хвърля в ледените води, успявайки да се добере до една спасителна лодка. По подобен начин отървава кожата и неговият съселянин Пенко Стайков. Въпреки преживяното и двамата не се отказават от намеренията си и в крайна сметка работят дълго като печалбари в САЩ. Завръщат се в България едва 10 години по-късно.
Сред пътниците на "Титаник" има и хора от Видинско, които също тръгнали да търсят щастието си.
Историята на един от тях, който е имал късмета да оцелее, е Георги Николов от с.Балей, община Брегово.
Казвал се Георги Николов. Навремето заминал за Марсилия във Франция, а оттам решил да отиде в Америка. Качил се на борда на злощастния кораб, потънал след удар в айсберг, но мъжът оцелял. Останал да живее в Щатите и никога вече не се завърнал в родното си село. От него са останали само бледите спомени на правнуците му, предадени им от техните родители. Разказва правнукът на оцелелия от "Титаник"- Светослав Маринов.
"Навремето на "Титаник" се качил Георги Николов, зет на Флоро Ницов, записан е в корабния дневник. Оцелял, защото знаел да плува. Спомените са ми от баба ми Дина Георгиева, била е на около две годинки, когато баща й заминава в странство. Знае го само на снимки кой е той, тъй като никога не се е връщал в селото си. От 1912 до 1959 година изобщо не се е обаждал на семейството си, къде е бил, какво е правел- никой не е знаел. Тогава в тази година изпраща 500 долара, с които жена му си прави нова къща. Периодично след това си кореспондираха с прабаба Мария, пращаше писма- написани на влашки език, но с български букви. И на мен бонове ми даваха, за пазаруване в корекома. Имах 15 бона, купих си джинси и едни цигари. Това е било 67-ма година"- разказа Светослав Маринов.
Друга интересна случка променя вероятно живота на емигранта- решил да се прибира вкъщи, но на пристанището го нападнали крадци, разказва друг емигрант от Брегово, който се познавал с Георги Николов.
"Този човек от Брегово се връща и разказва, че прадядо бил събрал пари и искал да се върне, но на пристанището го причакали бандити. Знаели, че тези, които заминават имат пари, опрели пистолет в гърдите му и той им дал всичко. Започнал да плаче и се върнал обратно, така му било писано"- продължава разказа си правнукът.
Петима българи от благоевградското село Белица също са оцелили след потъването на кораба "Титаник" през 1912 г.
„Татко ми Теофил Илиев Попов, чичо ми Георги, както и техните приятели Янко Богатинов и Георги Църцаров се случили на “Титаник” в оная нощ на 14 срещу 15 април 1912 година. Имало е и пети беличанин с тях, но името му забравихме през годините, защото тук негови роднини не са останали...”, разказва преди време Асен Теофилов Попов, син на по-големия брат Теофил. В началото на 1912 година баща му е 26-годишен и работи в София като келнер в ресторанта на Хадживълчовите от Банско.
На Балканите вече мирише на война. Белица е още под турско и младият Теофил не се колебаел много на предложението, което му отправил представител на голяма Американска минна компания. Той обикалял София в търсене на работна ръка за мините в Америка. Даже го помолил, ако може да кандърдиса още свои приятели и да отплават заедно оттатък Атлантика. За няколко дни Теофил слязъл до Белица и осигурил още четирима. Брат му Георги бил 16-годишен, непълнолетен, но за да пътува, местният поп проявил разбиране и му направил ново кръщелно - като за 18-годишен мъж. Така, в началото на април 1912 година няколко десетки български младежи се качили на влака за Париж, водени от американеца, а от там през Ливърпул се озовали в Саутхамптън. В трета класа на най-големия, чисто нов и най-модерен за времето си кораб “Титаник”. В първия му задокеански рейс.
При фаталния удар стотици потънали с кораба с неистови писъци... Чак когато наближили единствения притекъл се на помощ кораб - “Карпатия”, приютил вече над 600 пасажери от потъналия “Титаник”, едва тогава Теофил и Георги Попови, Янко Богатинов, Георги Църцаров и другият техен земляк от Белица повярвали, че молитвите са спасили живота им.
Теофил Попов живял в Америка само три години. Установили се в град Хибинк, щата Минесота. Работили в голяма мина за каменни въглища. Теофил издържал по-малкия си брат Георги, за да научи английски език и завърши гимназия. Един от директорите на банката към мината харесал младия и ученолюбив българин Георги и го назначили за банков чиновник. После Джордж Попов се оженил за дъщерята на директора и когато тъстът бил избран за кмет на Хибинк, зет му заел директорското място в банката. Родила им се дъщеря Гери. А след три години работа в мината баткото Теофил, Янко Богатинов и Георги Църцаров преценили, че са забогатели достатъчно и решили да се върнат в България. Теофил пришил десетките златни наполеони в специален пояс около кръста си и така отново на кораб и не след дълго се върнали в Белица.
В родната Белица, която вече била в България, Теофил Попов се връща с една торба жълтици. Купува 7-8 ниви от изселили се турци, прави си стадо от 150 овце и построява хан на пътя от Банско, Разлог за Пазарджик и Пловдив – Хан “София”. Междувременно участва и в Световната война като доброволец. После се оженва за Янка, раждат им се трима сина – Илия, Васил и Асен, както и две щерки – Мария и Султана. Оцелелият от “Титаник” не доживява дълбока старост – умира през 1942 година на 56 години.
В памет на загиналите на „Титаник“ българи е създадена народна песен, в която се пее:
„Пуста да остане таз Америка, дето измами тез млади момчета, млади момчета - отбор юнаци. Пуста да остане таз Америка, дето ма остави млада вдовица, млада вдовица с невръстни дечица.“
Текстът и мелодията на песента са обработени от народния певец и гъдулар Илчо Пенчев Дъковски, който е баща на народната певица Мара Балканска. Илчо изпълнява песента по сборове и панаири и скоро тя започва да се разпространява из цяла България.
*Текстът е публикуван във фактограф.бг; използвани са материали от "24 часа", Е-79 и БНР
