Проверка показва какво не стига на жителите на берковското село Боровци и отчита дали местните наистина се чувстват жители на страна от ЕС. Защо в селото няма банкомат, каква е причината за проблемите с водоснабдяването и с електроснабдяването. Как се живее в населено място със смесено население и до какви проблеми води това. Запазили ли са се и днес зеленчукопроизводството и дърводобивът, които са оформяли облика на селото в миналото.
"Тук няма млади хора, само болни пенсионери и никой не работи нищо. Иначе има къде да се работи, но няма кой... В селото има голяма италианска фирма в сферата на земеделието, има дърводелски предприятия, има и железария. Навремето тук се намираха най-големите полета с ягоди в района. Останахме обаче само възрастни хора, младите изчезнаха...
Как живеем ли? Ами разчитаме на една мизерна пенсия само и това е. Не случайно казват Северозападнал край... Какво още искаме да има в селото ни ли? Ами, не знам. То държавата не може да се оправи, че това село ли ще се оправи. Нямаме банкомат, нямаме вече и училище. Непрекъснато имаме проблеми с водата и тока. За да си изтегля пенсията, трябва да ходя до града чак, а превозът не е съвсем удобен... Доволна съм от живота тук. Засега властите си обръщат внимание на всичко. Доволна съм, че нямаме кражби. Майката община обаче нека да отпусне повече средства за хигиената в селото. Тук навсякъде е сметище, не е окосено...
Трябва да има повече удобства за майките с малки деца. Детска градина имаме, но няма детски площадки - само една пързалка и една люлка до кметството, които не са достатъчни... Днес да гледаш деца на село е доста трудно. Нямаш ли личен автомобил - направо си закъсал. Всичко купуваме от града, а транспортът е неудобен. Не можеш да отидеш на доктор, не можеш да се върнеш... Искаме повече придобивки за децата и повече да се чисти селото. Навсякъде е обрасло. С всяка изминала година става все по-зле и по-зле. Каквото направят се чупи, а не се поддържа...
Всеки втори в селото е социално слаб. Работа има, но няма желание. Повечето от тях не искат да работят, защото са свикнали на държавната издръжка. Просто държавата ги е научила така - само да получават, без нищо да дават...
Днес хората в магазина пазаруват само най-нужните продукти - хляб, мляко. Особено бабите, да ти е жал да ги гледаш - броят си жълтите стотинки от малките си пенсии. Имаме и много от малцинството, които работят ден за ден - каквото изкарат го харчат, а на другия ден искат на вересия. После пък забравят да си платят вересията... Труден е животът за хората с тези цени и горива. Всичко скача нагоре - и хляб, и закуски. Трудно се живее, особено по селата. Хората през последната година обедняха много, живеят мизерно. Особено пенсионерите. Цял живот са работили, а накрая да не могат да си купят нещо по така, за да си хапнат... "
Интересен факт за селото е, че през 2011 година то печели конкурс за най-чисто населено място на територията на община Берковица. Същата година в Боровци е отворен учебен център за временно настаняване и обучение на младежи, напускащи социалните институции с капацитет от 45 души.
Каква е ситуацията днес и как решава проблемите на съселяните си, обяснява кметът, Валери Петров. Той е от Видин, работил е в системата на МВР, а след като се пенсионира идва тук и вече втори мандат управлява Боровци.
"Голяма част от жителите на селото са пенсионери. Стремим се да ги обгрижваме колкото се може по-добре. Когато се кандидатирах за втория мандат, аз им казах: Големите работи ще ви ги обещаят партиите. Това, което аз мога да ви обещая е личната грижа. Стремя се колкото е възможно да спазвам обещанието си. Имаме си Домашен социален патронаж в Берковица с филиал в едно съседно село и аз всеки ден доставям храната на нуждаещите се. Първоначално те бяха около 30 човека, но намаляха и днес са 12. Когато се налага нося и лекарства и изобщо всичко, което е свързано със социалните грижи...
Лекар имаме - всяка сряда идва в селото. Освен това аз имам постоянна връзка с него. За апека не можем да говорим. С лекарства се снабдяваме от Берковица или от Монтана..."
