420 участници от Видинска област се изявиха на XII Национален събор на българското народно творчество в Копривщица. Събитието се провежда на всеки 5 години, а от декември 2016 г. то е вписано в Регистъра на добрите практики за опазване на ЮНЕСКО. 20 читалища от Видинския регион взеха участие. Включиха се и четирима индивидуални изпълнители, както и една неправителствена организация, каза Славена Петрова от Видински фонд читалища, която води групата в Копривщица.
"От Област Видин участваха общо 420 участника под формата на 26 групови носители и 4 индивидуални носители. От 26-те групови носители 17 бяха танцови състави, 7 певчески групи и две групи за автентичен фолклор, които основно представиха автентични костюми от своите населени места. Всички получиха грамоти за участие в Националния събор, но само 17 от тях бяха отличени с медали за своето представяне. Журито, за сега, все още се въздържа да ги определи по цветове, но предполагам, че ще си останат само като медали. Участниците като цяло, това което демонстрираха като умения, беше на изключително високо ниво. Това не е моя оценка. Това е оценката на журито като цяло. Журито беше много впечатлено, че са се съобразили колективите със забележките, които са им били поставени тук на регионалния преглед и затова изказаха респект пред тях."
Едно от впечатляващите участия в събора е това на танцовия състав към читалището в село Раброво. Самодейците представиха обряда "Ора де помана". Идеята е на Тихомир Асенов, ръководител на фолклорната група към читалище "Просвета-1928".
"С този вид изкуство се занимавам от дете още. От 4. клас още играя. Бил съм на прегледите от 1981, 1986, няколко пъти в Копривщица. Имам представа от самите събори. Сега ми се стори даже, че имаше много малко хора. Не знам на какво се дължи. Може би пандемията ги плаши, може би нещо друго. Видин се представи отново с доста групи, като се набляга на танцовия фолклор. Ние сме известни в цяла България с нашите хора. Ние просто спонтанно решихме да направихме и един обряд, който до сега не е представян на сцена в Копривщица. И не само в Копривщица, никъде не е представян на сцена, тъй като това е обряд от погребалната и поменална практика при власите. Аз реших това, тъй като прецених, че искам да направя нещо истинско, не да разиграя някаква сценка. Моят баща почина преди година и според традицията исках да му направя такова хоро. Да разнеса, както се казва. И прецених, че е хубаво да го направя на сцена, но да го направя по автентичния начин, който вече не съществува, тъй като с времето много от детайлите са отпаднали. Допитал съм се до възрастни хора от Раброво, които са ми казвали как е било. И това е било когато са били те деца."
Обреда "Ора де помана" се прави на втория ден от Великден, обясни още Тихомир Асенов:
"Починалите от единия Великден до другия, някога на времето им се е дарявало такова хоро. Това хоро се заплаща на музикантите и който, каквото е купил го дарява на тези, които участват в хорото. Ние го направихме малко по-различно. Съчетахме това, което се е правило вкъщи и го пренесохме на сцена, и другото, което се е правило на площада или в Раброво се е правило на зелена морава, някъде накрай село."
