Изложба по повод 90-годишнината от рождението на Людмил Младенов, известен още като Милчо Цвекето, един от най-колоритните и самобитни художници, организира врачанският исторически музей на 4 август.
Прякорът Цвекето идва от Художествената академия, от неговия учител проф. Илия Петров. Той минавал покрай всеки студент, гледал рисунките и правел бележки с остър тон. Видял една отличаваща се от другите работа. И попитал троснато на кого е. Людмил, смразен от това, което може да последва, си признал, че е негова. Професорът извикал: "Бе, ти знаеш ли какво си направил, а?! Е, те това е нещо различно и много хубаво!" Людмил му отговорил по врачански: "Е па, оно цвекьето, дек беше пред мен, беше убаво".
„Една духовна извисеност определя атмосферата на тези творби, в които авторът споделя своя възторг по отминалото многообразие на стара Враца – преклонение и любов към историята на родния град, казва за Людмил Младенов уредникът на врачанската галерия Христо Божков. По старите калдъръмени улици в неговите творби често препускат Орозовите файтони, виждат се красиви чардаци и вити балкони, от които надничат гиздави моми.С романтична приповдигнатост художникът създава вдъхновени платна, които отразяват величавия подвиг на Христо Ботев и неговата чета, като “Мица и Калица”, “За свободата”.
Изкуството на Людмил Младенов носи белезите на приказката, легендата, притчата, народната песен. В неговите творби лиричното съжителства с епичното. За него критиците казват, че е самобитен и многостранен, оригинален и искрен художник, с българска душевност, близка до народния живот, до народните поверия, фолклорни и обредни мотиви, до иконописната школа.
Мястото на Людмил Младенов в българската живопис е достойно защитено с участието му в представителни художествени изложби. Негови творби притежават Националната художествена галерия, както и почти всички областни галерии в страната. Има откупки от много частни колекционери в Англия, Италия, Германия, САЩ. Врачанският живописец получава награда в Барселона за картината “Дан Колов”. Носител е на орден “Св.св.Кирил и Методий”- втора степен. През 2013 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Враца”.
„Свободата е най-ценното нещо, споделя той. Обичам да съм свободен в картините си, в рисуването, в живота, в отношенията с близките и приятелите. Обичам да ставам рано, да обмислям какво ще направя през деня. Някога плановете ми се развалят, щом влезна в някое заведение, всичко отива на кино. Хубаво ми е да гледам, че другите спят. Да не ги будя...“
В края на март 2008 г. Людмил Младенов изпусна завинаги четката. Положи последната светла багра върху дългия си неуморим 75-годишен живот. Светла да е паметта за колоритния врачански зограф.
АВТОР: Цветана Евгениева
