Следващият събеседник в традиционната рубрика е роден на 24 август 1975 г. във Враца. За родния си клуб Ботев има 132 мача в „Б“ и „В“ група, в които е вкарал 30 гола в периода 1995-2001 г., както и в края на кариерата си – пролетта на 2011 г. Полуфиналист с Локомотив /София/ в турнира за купата на България. Бил е част от футболните Спартак /Плевен/, Дунав /Русе/, Нафтекс, турския Аданаспор, руския Алания /Владикавказ/, но е играл и за Ботев /Лиляче/. Има 8 мача за младежкия национален отбор и вкарал 3 гола за селекцията. Ако Божидар Искренов е известен с прозвището си „Радостта на народа“, то за Светлин Симеонов е подходящо „Радостта на Враца“. Иначе всички го знаят с прякора Пинчера.
Рубрика на Георги Александров
Продължавам да ви разказвам историята на Светлин Симеонов.
Въпреки че го искали от ЦСКА, Пинчера се озовал в Истанбул. Закарали го с „Мерцедес“ S класа Иво Котев и Бойчо Величков. „Взеха добри пари за мен по онова време и ме оставиха на летището. Останах сам с билет за полет до град Адана. Който се намира на 950 км от Истанбул. В града живеят 2.5 милиона души. Има престижни ресторанти, хотели, заведения… На мач идваха по 35 000 души на стадиона. Чакаше ме известния мениджър Ибрахим Куруджу. Слязох от самолета – февруари беше, а навън 28 градуса. Едва си поех въздух“, спомня си повторния опит за трансфер зад граница Пинчера. Още при третия си мач – срещу Анкарагюджю, обръща глезен и къса връзки, което налага 2 месеца и половина лечение. Изкарал година и половина в Аданаспор, за които записва 31 мача и отбелязва 3 гола в турската Супер лига. Заради смяната на шефовете в клуба се прибира отново в България. Отново в Локо /София/.
„Там се запознах с Ясен Петров. Страхотен човек и много добър специалист. Не се учудвам, че направи добра кариера като треньор в Китай, а в момента е национален селекционер на България. Това е един невероятен професионалист, който ляга и става с мисълта за футбола“, допълва Симеонов.
След „железничарите“ той отива да играе за два сезона в Плевен за местния Спартак. Облича екипа на тима в 58 мача и реализира 17 гола в „Б“ група. „Обади ми се Пламен Николов, който ми беше треньор във Враца. Убеди ме, че си заслужава да играя във втора лига и аз приех. Беше събрал добри футболисти, имахме страхотен отбор, но в края не ни достигна нещо да влезем в елита“, казва Пинчера и отчита две щастливи години в града на Панорамата.
„Последва обаждане от моя съотборник в Аданаспор Росен Емилов – шампион с Литекс, играл и в ЦСКА. Покани ме в Русе. Един врачански бизнесмен – Данаил Тодоров-Даци, също се включи в убеждаването. По същото време бях в Гърция и преговарят с Кавала. Даци ме убеди и аз си тръгнах. Обади ми се и старши-треньора Ферарио Спасов и аз взех решението. Така стигнах до Дунав /Русе/. Подписах договор. Играхме заедно с Ивайло Петев, с Шенер Ремзи. Но тогава бяхме конкуренция на двата бургаски клуба – Нафтекс и Черноморец. И двата имаха сериозни бюджети, а ние бяхме между шамарите“, спомня си Пинчера. Не успяват „драконите“ да постигнах целта си, но пък Симеонов се запознава с жената, която му ражда двама прекрасни сина.
След Дунав играе в Черноморец, където наставник му е Красимир Балъков. Има 9 мача и 2 гола за „акулите“ в елита. Следва и престой в другия бургаски клуб Нафтекс, като за „шейховете“ изиграва 14 мача и бележи 3 пъти в „Б“ група.
Завършва футболната си кариера във Враца - през пролетта на 2011 г. После последваха едни събития, свързани с идването на Пепино Тири и Ивайло Рачев. По това време Пинчера е играещ помощник-треньор, но виждайки какво става с нахлуването на италианците, си тръгва.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
