Берковица посреща радушно своите гости през лятото. В града има много хотели и невероятни малки ресторанти, които предлагат уникални гозби.
Берковица е в подножието на северозападната част на Стара планина. Градът е заобиколен от невероятна природа, а чистият въздух и красотата са в изобилие.
В центъра е часовниковата кула. Всеки я вижда и чува ударите й на кръгъл час, но малцина знаят историята й.
Тогава, когато България и Берковица били част от Османската империя, в града заради бързо развиващото се занаятчийство и работата на турската администрация, на турци и българи бил необходим знак за начало и край на работния ден. Така се родила идеята за часовник на кула. По това време главната улица „Чаршията“, с дюкяните и пазара, е обхващала пространството на днешната транспортна улица. Мястото на кулата било определено до българската (Варошлийската) баня, която в последствие била съборена. Построена е с ломен камък от Гинци, а часовниковият механизъм е изработен в Букурещ от бесарабски българи. До Дунава той е докаран с волски шейни, а през реката – на сал и от там до Берковица пак с шейни. Изследователи смятат, че кулата е построена през 1764 година. Тя е висока 21,24 метра.
Всеки, стъпил в града под величествения връх Ком, се отбива в къщата – музей „Иван Вазов“. Въпреки че живее в града по-малко от две години - от март 1879 година до септември 1880 година, когато е окръжен съдия, Вазов успява да създаде едни от най-знаковите си творби, събрали в себе си историите на хората от Берковица - „Митрофан и Дормидолски“, „Белимецът“, „Моята съседка Гмитра“, „Грамада“, „Зихра“, „На Ком“, „На детето“, „Малини“. Вазов живее в Ипеклийската къща, в която днес се помещава музеят. Освен с Вазовото наследство, къщата е прочута и със своя автентичен възрожденски стил, който запазва духа на Берковица от отминалата епоха. Построена е от български майстори и в средата на 19 век е обявена за национален паметник. Къща музей „Иван Вазов“ в град Берковица е един от 100-те национални туристически обекта, а до нея е Етнографският музей.
Любителите на планините могат да покорят връх Ком. Там има две хижи и те посрещат гости през цялата година.
Когато говорим за природа и прохлада през лятото, не бива да подминаваме Копиловския балкан и връх Копрен. Там може да се разпъне палатка за няколко дни.
На палатка и с кемпер добра ваканция предлага и язовир „Огоста“. Мястото е рай за рибарите и през цялото лято е пълно с къмпингари.
Това и още много предлага Северозападът – има планини, реки и язовири, спокойствие, история, места за отдих и нощувки, както и невероятно вкусни месни гозби.
