Следващият събеседник в традиционната рубрика е роден на 24 август 1975 г. във Враца. За родния си клуб Ботев има 132 мача в „Б“ и „В“ група, в които е вкарал 30 гола в периода 1995-2001 г., както и в края на кариерата си – пролетта на 2011 г. Полуфиналист с Локомотив /София/ в турнира за купата на България. Бил е част от футболните Спартак /Плевен/, Дунав /Русе/, Нафтекс, турския Аданаспор, руския Алания /Владикавказ/, но е играл и за Ботев /Лиляче/. Има 8 мача за младежкия национален отбор и вкарал 3 гола за селекцията. Ако Божидар Искренов е известен с прозвището си „Радостта на народа“, то за Светлин Симеонов е подходящо „Радостта на Враца“. Иначе всички го знаят с прякора Пинчера.
Рубрика на Георги Александров
Продължаваме да ви разказваме историята на Светлин Симеонов-Пинчера.
„Върнах се в Ботев и ме купиха от Локо /София/. Така тръгна кариерата ми във футбола. И до днес се уважаваме с Николай Гигов и Иван Василев, които по онова време бяха важните хора при „железничарите“. С Василев и до днес сме приятели. Обядвахме наскоро. Той ме харесваше много и като футболист. Уважението ни и до днес е взаимно“, казва Симеонов.
За Локо /София/ играе 3 сезона, в които записва 58 мача в елита и вкарва 6 гола. И до днес е ценен в столичния квартал „Надежда“. Симеонов твърди, че никой никога не го е препоръчвал в този или онзи клуб. Сам е вървял по трудния път нагоре, като е успявал с много труд и лишения. „Играл съм по времето, когато клубното първенство в България беше много силно. Отборите от „А“ група и първите 5 в „Б“ група имаха състезатели за националния отбор. Да пробиеш в такава конкуренция не е като сега, когато селекционерът на първия ни тим се чуди кого да повика в „А“ отбора“, казва Симеонов. И признава, че е имал шанса да попада на страхотни футболисти. От Ботев, когато прохождал във футбола, разчитал на Васко Конов, на Александър Валентинов /доскоро кмет на софийското село Мрамор/, в Локо /София/ - с Диян Генчев, Марчо Дафчев, Ганчо Ефтимов, Борислав Георгиев, Адалберт Зафиров, Емил Гъргоров-Бадема, който тогава изгрявал, партнирал си с Дончо Донев в края на кариерата му. „Сега качеството на футбола е доста спаднало. Може би храната се развали, социалните мрежи са по-важни от тренировките, гелът за коса и татуировките са по-важни“, шегува се за причините, довели до падението в родния футбол събеседникът ми. „По мое време важно беше публиката да одобрява какво върша. Като играех по дясното крило, беше важно дали мадамите на трибуните ще се радват на пробивите ми. Как да заговоря една жена по центъра, ако съм бил най-слабият на терена“, пита с шега в гласа събеседникът ми, на когото никога не му е липсвало женското внимание.
Силните игри в Локо /София/ му отварят пътя за трансфер в чужбина. „Много ме искаха по това време от ЦСКА, но Николай Гигов ме продаде на Аданаспор. Бях му сърдит на Гигов, че ме продаде тогава на турците, защото ако бях преминал на „Армията“ кариерата ми щеше да тръгне по друг път“, спомня си Пинчера. Той казва, че толкова се е раздавал на мачовете, че се е налагало други хора да му развръзват връзките на обувките след мач, тъй като се изразходвал до край на терена. „Тогава играехме по системата 3-5-2, а аз бях десен външен халф и „оперирах“ по дясното крило. Понякога нямах сили да се прибера след мач, такова беше изтощението. „Всички във Враца знаят кой е Бойко Величков – беше треньор на Ботев, сега е футболен анализатор, има и собствена школа. Този човек е идвал след края на мач, за да ме поздрави за старанието ми и раздаването ми на терена. Ето това е наградата от труда на футболиста. Важни са и парите, премиите – също, но когато виждат, че работиш и се трудиш, хората го оценяват“, казва още Светлин Симеонов.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
