Във Враца са инвестирани най-много евросредства, показват анализите на Института за пазарна икономика. Експертите са изчислили по колко лева от Европа се падат на човек във всяка община от приемането на страната ни в съюза.
За Враца парите са 4941 лева, втора е Монтана с 4231 лв. на жител, а във Видин - 2993 лв. Белоградчик е с повече усвоени средства на човек, сравнено с областния град. За града на скалите сумата на жител е 3800, лв. а за Мездра – 2952 лв.
Към 15 юни усвоените европейски средства в България надхвърлят 22 млрд. лева. Това са парите за всички изплатени проекти, финансирани от структурните и кохезионните фондове на ЕС от началото на 2007 година, в това число и помощта за предприятията в хода на ковид кризата.
Най-много от средствата са отишли в София – над 5,1 млрд. лева. Следват областите Пловдив - над 1,2 млрд. лв., Благоевград - 1,1 млрд. лв. и Бургас - 943 млн. лв. Като абсолютна сума най-малко са усвоените фондове в областите Перник, Търговище и Кюстендил - по около 160 млн. лв.
По-големият размер на похарчените еврофондове отразява най-вече наличието на проекти в инфраструктурата – столичното метро, пътища и магистрали, водни цикли и други, които по своята същност изискват повече средства, казват от института.
В седем общини получените пари, разпределени на броя на жителите надхвърлят 5 хиляди лв. - Добрич, Свиленград, Костинброд, Белен, Приморско, Бяла (Варна) и Созопол. Под хиляда лева на човек са привлечени в 95 общини. Сред тях са и няколко от област Монтана - Бойчиновци (873 лв.), Якимово (745 лв.), Вълчедръм (608 лв.), Брусарци (511 лв.). Значително повече пари се падат на жител в Лом, където според изчисленията евросредствата са 2260 лв. и в Георги Дамяново - 2439 лв. Следват Вършец (1986 лв.), Берковица (1671 лв.), Чипровци (1376 лв.) и Медковец (1210 лв.). Най-малко са европарите в Дулово - под 200 лв. на човек.
"В по-малките общини със сравнително ограничен административен капацитет усвояването разбираемо е по-ниско. Данните за 2022 г. обаче отново показват, че харченето на европейски фондове не допринася за икономическото сближаването на отделните региони. Нещо повече - проектите често отместват фокуса на администрацията от бизнес средата и привличане на инвестиции, които дългосрочно да повишат стандарта на живот, към подобряване на градската среда с невинаги ясна полза", казват от института.
