На 18 юли, съгласно официално наложилата се традиция, се навършват 185 години от рождението на един от най-големите синове на България – Апостолът на българската свобода, идеолог и организатор на националноосвободителното движение Васил Иванов Кунчев – Левски.
Колкото и да са повтаряни и клиширани, жестовете на почит и преклонение пред неговата личност и дело никога не се обезсмислят, а през годините той не губи и частица от ореола си.
Няма да преповтарям вече до болка известни факти и истини от живота на Апостола. Истински стойностното в работата на историка е да излиза от клишетата и да предлага информация, с която да допълни и обогати историческата памет. Затова ще предложа последните становища около рождената година на Левски.
Различните предположения, подкрепени с документи и съответната аргументация, са дело предимно на утвърдения историк и изследовател на Васил Левски – професор Пламен Митев от СУ „Св. Климент Охридски“, както и на младия учен – историк и османист д-р Григор Бойков. Те се основават отчасти на факта, че в преведените и проучени турски регистри на населението на гр. Карлово от 30-те и 40-те години на 19 в. името на Васил Иванов Кунчев се появява за първи път през 1840 година. Техните разсъждения продължават в посока на идеята, че е възможно на 6/18 юли 1837 г. да е роден един от братята на Апостола – Петър, още повече, че датата е близо до църковния празник Петровден.
Стоян Заимов, който пръв посочва категорично датата 6 юли (по стар стил) 1837 г. като рождена на Васил Левски, по-нататък пише, че седем години по-късно (т.е. през 1844 г.) Левски е бил 4-годишен. Самият Заимов се доверява на неговия братовчед Васил Караиванов, който е роден 10 години след Левски и не би могъл да бъде точен и неоспорим източник на информация.
Един от първите биографи на Апостола – Захари Стоянов, пише, че при замонашването си, което е твърдо установено в 1858 г., Левски е бил 18-19-годишен, т.е. това би потвърдило тезата за 1840 като негова рождена година. Една статия във в. „Съветник“ от 27 юни 1864 г. по повод размонашването на „калугерче, покалугерено с измама от собствения си вуйчо“ (случай от Карлово, скандален за времето си) посочва, че замонашването е станало, когато момчето е било на 15 години. Ако се предположи, че става дума за Васил Кунчев, тъй като име не е посочено, вероятната година на раждането му е 1843.
Интересно е сведението на близкия му приятел Иван Фетваджиев (роден през 1847 г.), която казва, че с Левски много си приличали, „само годините му надхвърлят моите, ама нищо от туй“. Тук може много да се спекулира – за 1840, 1843, 1846, а защо не и 1837 година … Към годината 1840 клони и свидетелството на войводата Панайот Хитов, който вижда Левски за пръв път през 1867 г. и го определя като 28-годишен.
В опитите си да определят точната година на раждане на Васил Кунчев – Левски, изследователите привеждат и други, логични аргументи. Например това, че в писмата си до Любен Каравелов (роден 1834 г.) и Димитър Общи (роден 1835 г.) той се обръща с „бай“, което предполага значителна възрастова разлика. Противниците на тази логика смятат обръщението за обичаен знак на почит и уважение, с което не съм склонна да се съглася, особено по отношение на Димитър Общи, към когото Левски е изпитвал недоверие.
Много интересен и все още спорен източник на информация е намерената в османските архиви историка Виктор Комбов снимка на Васил Левски, на гърба на която има следния надпис:
„Снимка на дякона Васил Левски от град Карлово.
Понастоящем майка му се намира в същия град.
Тъй като един зъб на горната му челюст
под мустака стърчи навън,
устната му е леко повдигната.
С риж мустак е, среден на ръст, със светлосини очи,
на двадесет и пет – двадесет и шест години.“
Този текст се разминава с официално приетата възраст на Апостола при неговата смърт – 35 години. Въпросът е – доколко тази снимка е била актуална към момента на нейното придобиване и използване, тъй като, от намерените документи става ясно, че именно тази снимка е разпратена до паспортните служби по Дунавското крайбрежие, за да бъде разпознат Апостола по нея. Твърде вероятно е да е била използвана по-стара снимка, на която той действително е 25-26-годишен. Но остава отворен въпросът защо самият Левски казва пред специалната комисия в София на 5/17 януари 1873 г., че е на двадесет и шест – двадесет и седем години (според протокола от първия разпит). Възможни са различни интерпретации на тези разминавания по отношение на възрастта на Апостола. Едната е, че Левски умишлено е заблуждавал комисията, ако приемем, че реално е бил по-възрастен. Остава въпросът – защо? Другият вариант е възрастта на снимката и в показанията на Левски да е коректна, което пък навежда на мисълта, че историческата наука е в дълг за основни факти от неговата биография.
Така, вероятните години за раждането на Апостола на българската свобода могат да бъдат 1837, 1840, 1943 или 1846. Предстои още работа и намиране на още документи, които да ориентират историческите изследвания в полза на една или друга от тези възможни години. Що се отнася до датите на раждането и на смъртта му, време е вече да ги определим съгласно Грегорианския календар, влязъл в сила в България през 1916 г. Според него за събития от периода 1 март 1800 година - 28 февруари 1900 година между стария и новия стил разликата е 12 дни, т.е. Васил Левски е роден на 6/18 юли и е обесен на 6/18 февруари.
Ще си позволя да цитирам гл. ас. д-р Маргарита Добрева от Института по балканистика към БАН: „Всъщност, колкото и стихотворения да изречем, колкото и изтънко да познаваме архива на Левски, колкото и паметници да издигнем, целият жизнен път и личността му са подчинени на тази клетва, която може да се обобщи и в 3 съвсем простички принципа: почтеност в помислите, преданост към делото и последователност в действията. Те се родеят с принципите на Френската революция и са основа на доброто държавно управление и лично поведение. Тях трябва искрено да следваме, да внушаваме на поколенията и най-вече да изискваме от “нашите служители”, титулувани с понятия като управляващи, властимащи и политици“.
А българският писател Ефрем Каранфилов казва, че „Левски е най-обикновеният герой в нашата история“. Именно в това съчетание на обикновеност и героизъм е разковничето за неговото непреходно присъствие в историческата и в народната памет.
Нели Стоянова
уредник отдел „История на България XV – XIX век“
РИМ - Враца
