Село Безденица се намира в община Монтана, а интересното му име идва от легендата, че в дълбока древност тук е имало бездънно езеро. Тук човек има чувството, че попада в друго паралелно измерение, където властват спокойствието и безгрижния живот. Но, това е само първото впечатление. Днес за живота в село от Северозапада и то в условия на двойна криза, безгрижния живот е само мираж.
Селото е хубаво и спокойно, но има и доста неща, които ни се иска да променим. Проблемът е в липсата на средства, обясни ситуацията накратко кметският наместник на Безденица, Сергей Ангелов, който е втори мандат на тази длъжност. Що се отнася до младите хора в селото, той също има претенции към тях:
"Трябва да се обърне малко по-сериозно внимание на младежите. Те трябва да бъдат заставени да ходят на училище. Малко по-строго трябва да се подходи към тези, които не влизат в час. Ние постоянно с директорката на училището в Габровница издирваме деца, защото не ходят на училище. Ако родителите не искат да ги водят, то да намерят някакъв друг начин да ги задържат в клас. Така е и със здравната система. Имахме доктор тук, идваше по веднъж седмично и хората бяха доволни. Колко му е да се измисли начин да имаме лекар поне веднъж в седмицата. Кой е виновен ли? Ами държавата е виновна за тази ситуация. Ние тук се борим колкото са ни възможностите, но всичко опира до финанси, а знаете какви са те в едно малко село. Нужно е малко повече внимание към по-малките населени места, защото навсякъде имат нужда от добро образование и добра здравна помощ..."
Впечатленията на кметския наместник за качеството на образованието и здравната помощ в малките населени места подкрепи и бившият уредник на библиотеката в селото към читалище "Пробуда", Мария Михайлова. В читалището тя е прекарала общо 14 години. Днес е пенсионер, а за читалището все още не може да бъде намерен човек, който да го поддържа:
"Библиотеката ни разполага с повече от 3300 тома литература, но няма интерес към нея. Интересът е нулев. Децата уж ходят на училище, но май не могат и да четат. Сега се занимават повечето с компютри и литературата въобще ни ги интересува... Преди имахме състави и групи към читалището, но откакто децата тръгнаха да учат по Габровница и Монтана, всичко замря. Самодейността в селото си отива. Самодейците ни остаряха, а младите вече не се интересуват от подобни изяви. Такова бъдеще е жалко. Жалко е и за селото, и за България е жалко..."
В Безденица има красив православен храм "Възнесение Господне", където всяка година се дава курбан за празника му. Съборът на селото е всяка последна неделя от месец октомври, а през септември тук се събират и за прочутия в околността ловен празник. На него за жителите и гостите е готвил дори Ути Бъчваров. И не само той, разказва още Мария Михайлова, която е и една от дейните участнички в празника. Оказва се, че заедно с още една жена от селото, са представяли местната кухня и пред Иван Звездев, който също е бил гост на селото.
"Когато тук беше Иван Зведев, аз готвих пълнени чушки с боб и дроб сарма, а една друга жена прави торта. Хубаво беше", спомня си Мария Михайлова.
"На празника на лова пък, който го правим в една местност извън селото, идва Ути. Правихме курбан от телешко и шилешко месо. Нямаше глиган, но пък едно момче донесе пернат дивеч. От Видин пък бяха докарали едни много хубави кебапчета. Имаше и музика, и много хора. Това ще остане едно незабравимо събитие за селото..."
