Д-р Дамян Иванов подава рапорт до Министерството, с молба да бъде командирован в чужбина, за да посети някои бани и изучи устройството им, администрацията, както и управлението на курортите. Във втората половина на м. октомври 1910 г. тръгва на път през Румъния, Унгария, Австрия, Чехия, Германия, Швейцария, Хърватско, Сараево, Сърбия и обратно. За да види повече неща, пътува през нощта, а през деня разглежда. Изучава всички бани по маршута. Връщайки се в България, той има вече изграден поетапен план за действие.
През зимата издейства кредит за укрепителни стени и заплащане на поръчаните мебели. От горското стопанство му отпускат млади фиданки от борове и смърчове за залесяване на вече набелязаните места. Освен това д-р Дамян Иванов иска от горското отделение и семена за посаждане и отглеждане на различни видове борове. В началото на март 1911 г., след като се запознава само за една нощ как се посаждат фиданки, лично под негово ръководство започва засаждането им. Някои от местните жители коментират засаждането и заявяват, че на това място няма да станат борове и „..държавните пари ще отидат на вятъра.” На следващия ден е извикан пред общинския съвет, който настоява засаждането да спре, защото имотът е на черковното настоятелство. Въпреки заканите д-р Иванов продължава засаждането на фиданки. Стига се до там, че е подаден протест срещу него в Окръжния съд – Враца. За тези пререкания с местната власт д-р Иванов споделя: „...Те не искаха и да знаят за обществените интереси, за народното здраве и други такива... ...Аз виждах по-надалече. Не считах, че банята е притежание само на Вършец, а и на целия народ... ...Аз разбирах схващанията на вършечени и не им се сърдех. Гледах само да преодолявам проблемите, които ми се изпречваха от тези техни разбирания...”[1]
Предначертаната програма за 1911 г. е изпълнена – пътят за с. Заножене е построен, мястото около банята е изчистено, направени са укрепленията на реката, залесен е и баирът. Още същата година д-р Иванов намира един градинар и започва да мисли за украсяване с цветя района пред банята и местата на срутените хотели. През зимата се снабдява със семена от различни декоративни дървета и храсти, поръчва рози от Германия и през 1912 г. започва озеленяването около банята, като семената се засяват в различни форми. Борчетата, посадени през 1911 г. се прихващат и у д-р Иванов назрява идеята да създаде един голям парк, който да започва от района на банята и да продължава нагоре, докато се слее с Балкана, но все още стои нерешен въпросът с отчуждаването на земята, определена за залесяване. В крайна сметка, след много ходене по мъките, проведени безброй срещи с представители на различни ведомства, с подкрепата на доверени хора, със заобикаляне на някои правни норми, протоколът с разрешение за залесяване е подписан от министъра на земеделието и цялостното залесяване на парка е завършено, като в залесяването се включват ученици от горните класове на прогимназията, голяма част от местното население. Мястото е оградено и предадено на Банското управление. Паркът е на площ от 800 дка и в него са засадени освен традиционните борове и смърчове и множество редки екзотични растения и дървета, сред които секвоя гигантеа, кедър, гинко билоба, лиственица, тис, магнолия, лирово дърво и др.
Започва Балканската война от 1912 г. и д-р Дамян Иванов е мобилизиран. В края на август 1913 г. докторът отново се завръща във Вършец като управител на банята. Посетителите са твърде малко, но за сметка на това има много ранени и болни войници, има и холерно болни по къщите.
През 1915 г. е съкратена длъжността „управител на банята” във Вършец, избухва и Първата световна война и д-р Дамян Иванов напуска селището. През 1921 г. началникът на мините, кариерите и минералните води се среща с д-р Дамян Иванов и му предлага отново да заеме поста управител на банята във Вършец, защото другите двама лекари, които го заместват, не се справят добре. И тъй като работата в Дирекцията за народното здраве не му носи удовлетворение д-р Дамян Иванов приема направеното предложение. Когато пристига във Вършец остава удовлетворен от гледката – посадените с много препятствия борове са станали големи, но паркът се е превърнал в една непроходима гора. Налага се направа на пътища, няколко километра, за да стане паркът достъпен за посетителите на банята, за което са необходими и средства, каквито няма в бюджета. Докторът решава да използва войници от трудовата повинност. Търси съдействие от министъра на земеделието, търговията и промишлеността и му отпускат 100 войници за разни дейности. Започва усилена работа за просичане на гората и прокарване на пътища, която продължава близо две години.
Едновременно с това се изгражда колонада над изворите; мостът над река Ботуня, който свързва банята с парка; сграда за жилища на персонала на банята; правят се и редица други подобрения. Започва изучаване на въпроса за снабдяване на курорта с вода и електричество, като за целта се използват водите на р. Ботуня от извора им под връх Тодорини кукли. Направена е зимна градина, продължава направата и на нова баня, чиито проектант е отново арх. Никола Нешов. Д-р Дамян Иванов определя и място за лятна къпалня, за игрища за деца и възрастни. Има идея за изграждане на кафе-сладкарница в парка с кула, от която посетителите да могат да оглеждат цялата околност.
Д-р Иванов увещава министъра да бъде създадена и една специализирана болница, като неразделна част от банята и в нея да се приемат ревматично, нервно и други болни. За съжаление, част от начертаните планове на д-р Иванов остават неизпълнени, защото неговата длъжност отново е съкратена. Известно време е главен инспектор и началник на отдела за санитарно благоустройство. Въпреки че тази дейност му носи известно удовлетворение, той продължава да мисли за Вършец и какво още може да направи за него. Идеята да се изгради болница продължава да стои на преден план и д-р Иванов започва да търси начини за нейното осъществяване. И понеже е наясно, че държавата няма да отпусне средства за закупуване на имот, той решава да предложи на Чиновническото застрахователно дружество да закупи един имот във Вършец и да изгради болница за подпомагане на членовете му в случай на болест. Тази своя идея споделя с Управителния съвет на дружеството, като изтъква, че в интерес на дружеството е да се грижи за здравето на своите членове превантивно, не само като се разболеят. Идеята е приета, сформирана е комисия за оглед и в крайна сметка след закупуване на имота, започват ремонтни дейности и обзавеждане на летния дом на Чиновническото застрахователно дружество. След официалното откриване на дома д-р Дамян Иванов е назначен за негов управител. Годината е 1924. Първата година на почивния дом на дружеството преминава много успешно. Към края на 1925 г. д-р Иванов предлага на Дружеството да се построи нова сграда, по-удобна във всяко отношение. Неговата идея е възприета и още на следващата 1926 г. започва строежът, а една година по-късно и самият дом е открит. Новият дом, обзаведен с хубави мебели, с мивки във всяка стая, подове, покрити с линулеум е нещо съвсем различно и е посрещнат с удовлетворение от курортистите.
През 1930 г. отваря врати и Новата минерална баня, която е разположена на площ от 732 кв. м, построена в античен стил, като „Храм на здравето”. „За да оживи селището, Д-р Дамян Иванов се свързва с богати чужденци и заможни българи, агитира ги и успява да ги убеди да си направят вили във Вършец – някои от тях наистина вдигнали уникални с нетипичния си за региона стил „арт деко” постройки, наредени от двете страни на „Алеята на чинарите”[2]
През 1934 г. д-р Дамян Иванов създава и т. нар. „Слънчева градина”, една от най-привлекателните забележителности на балканското селище. Името ѝ идва от проектираните под формата на лъчи алеи, изградени от специален камък, който блести на слънчевата светлина.
Д-р Иванов разбира, че дошлите да търсят спасение и отмора в курорта трябва да имат място за забавления и веселие. Тогава и лечението, и отдихът са по-ползотворни. И през 1920 г. започва изграждане на казино. Проектът за сградата, отново е на арх. Никола Нешов и копира казино в прочутия курорт Баден-Баден. И отвън, и отвътре казиното напомня за Швейцария – всичко е лъскаво, стилно и уютно. Открито е през 1924 г. Чест гост на казиното е и принц Кирил, брат на цар Борис ІІІ. Мечтата на доктора се сбъдва – след откриването на казиното, курортът започва да се посещава и от фабриканти, търговци, министри, писатели, поети. През 1938 г. казиното е осветено с електроцентрала, дарена на селото от цар Борис. Същата година в казиното е проведен първия конкурс за женска красота „Мис Вършец”, който е спечелен от „русенката Олга Дръндарева.”[3]
През лятото в казиното гостуват софийски оркестри, има представления на театър „Одеон”.
В една дописка във в. „Вършец” от 1938 г. четем:”...Броят на къпанията до 28 юли т.г. (1938, б.м.) за двете бани е с 5359 повече от къпанията за същото време от миналата година...”[4]
Видно е, че с всяка измината година броят на летовниците нараства, а с това и славата на курортното селище расте. Несъмнено, издигането на планинското селце от 259 къщи в началото на миналия век до един известен национален курорт на европейско равнище, се дължи единствено на усилията, волята, безконечния труд, положен от д-р Дамян Иванов, както и на прекрасните сгради, проектирани от арх. Нешов. И двамата приемат присърце облагородяването и просперитета на това малко населено място. Целта, която си поставя д-р Иванов, в началото на своето назначение, е постигната – топлите минерални извори на Вършец са в полза не само на местното население, но и на целия народ.
Поставени са здрави темели, върху които през следващите години се надгражда, за да израстне Вършец като един модерен курортен и балнеолечебен център.
