Правителството на Кирил Петков падна след като поисканият от ГЕРБ-СДС вот на недоверие получи мнозинството от гласовете в пленарна зала. Това е прецедент в политическата история на България - за първи път вот на недоверие минава при парламентарно гласуване.
Според процедурата, предвидена в основния закон, ако вотът на недоверие срещу действащото правителство бъде подкрепен от мнозинството народни представители, следва нов опит за съставяне на кабинет в рамките на това Народно събрание (НС).
Първият мандат ще отиде в „Продължаваме Промяната“ (ПП), вторият - при ГЕРБ, а третият се връчва на някоя от следващите партии по избор на президента.
Ако и тогава не бъде излъчен кабинет, държавният глава назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва избори.
Какво казва Конституцията?
Чл. 99.
(1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-
председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.
(2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на
Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група
кандидат за министър-председател.
(3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по
предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-
председател.
(4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да
избере кандидата за министър-председател.
(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно
правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с
който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно
събрание.
