Роден във гр. Враца. Завършил е ВВИСУ "Любен Кравелов" през 2000г.. Преподавал е там 5 години като асистент и старши асистент. Успоредно с това е защитил през 2005 г. дисертационен труд в областта на управление на инвестиционни строителни проекти. Участвал е в екипа към Министерство на финансите, въвел капиталово бюджетиране основано на проектен подход на базата на неговия дисертационен труд за период от 3,5 години. Има собствена консултантска фирма, ръководеща проекти в областта на строителството, финансирани със публични и частни средства, включително и такива със средства от фондовете на ЕС. Ръководил е екипа, разработил методиката за изчисляване на "значително несъответствие" в областта на гражданската конфискация. Бил е главен секретар на Съюза за стопанска инициатива и член на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Образователна и научна степен "доктор" по "Организация и управление на производството / строителство/". Образователна и квалификационна степен "магистър" по "Промишлено и гражданско строителство", строителен инженер. Образователна и квалификационна степен "бакалавър" по "Организация и управление", офицер.
Георги Александров
От снощи край жилището на д-р Георгиев има охрана. Службите твърдят, че сигурността му е застрашена. Пред "Конкурент" доскорошният депутат от ИТН и вече независим заяви, че е притеснен. За първи път говори за номинацията си за министър на МРРБ, за предлагания подкуп от 1 000 000 евро и за странностите в партията на Слави Трифонов.
Г-н Георгиев, до вчера бяхте областен координатор на „Има такъв народ“ за областите Враца и София. Днес още ли сте на тези постове?
Аз обявих, че напускам ПП „Има такъв народ“. Няма как да продължавам да съм областен координатор.
Какво предизвика решението да напуснете ИТН?
Това не е спонтанно решение, а дълбоко обмислено. Първият път, когато си го помислих, беше на 12 юли 2021 г. Предният ден, на 11 юли, бяхме спечелили изборите срещу ГЕРБ. Тогава ИТН стана първа политическа сила. Стояхме в офиса на партията във Враца до към 3-4 часа. На следващия ден се събрахме, за да отпразнуваме победата. Пуснахме телевизора и научихме от новините, че Слави Трифонов представя правителство със собствена програма, начело с Николай Василев и министри, за които ние нищо не знаехме. Това беше първият сигнал, че нещата не се случват по нормалния начин. Това беше изключително тежък момент за всички нас, които бяхме в ИТН – симпатизанти, членове, депутати…
Следващият тежък момент беше когато проумях, че всичко, обещавано по време на предизборни кампании, няма да се случи. Нямаше значение какво сме обещавали на хората, нямаше значение какво сме казали, че ще правим… Появи се някакъв човек, който не беше с нас по време на кампаниите, не беше част от нас, но ни беше представен за министър. Такъв беше Гроздан Караджов, който се появи от нищото. Това също беше тежък момент за мен, в който се наложи да преглъщам горчивия хап.
Третият, решителен за мен, момент настъпи през февруари. Тогава уведомих парламентарната група, че оттеглям доверието си от министър Караджов. Направих го след като получих информация от строители, включително и врачански.
Крайното решение дойде от тежката дестабилизация на държавата, която е в ход. Ако вероятността да се състави друго правителство с третия мандат на настоящото Народно събрание, е много малка…Социологията показва, че ако има извънредни избори през септември или октомври ще има още по-малка възможност за съставяне на правителство, което ще ни отведе до тежка политическа криза. И всичко това в условията на икономическа криза, на война. Не бих искал да съм част от тази дестабилизация на България и взех своето решение.
Много неприятни неща се казаха при раздялата ви с ИТН. Заприлича на развод по италиански. Защо трябваше да се вадят кирливи ризи и да се размахват пред хората?
Жалко е, че заприлича на такова нещо. Заявеното от нас шестимата е нашата истина. Всеки има право на мнение и позиция, но ние стоим с имената и авторитета си зад казаното вчера. Посочихме какво се е случвало в партията, в парламентарната ни група. Заявихме го пред обществото, за да е ясно.
Срещу нас имаме хора, които са отлични професионалисти в писането на сценарии. И вместо на дневен ред да бъдат поставени важни въпроси като политическа стабилност, намаляване на езика на омразата, снижаване на агресията… се случи точно обратното. Но това не зависеше от нас.
Събитията май заприличаха на едно шоу, което отдавна не сме гледали в национален ефир?
Един от ключовите проблеми на ИТН се дължи на това, че Слави Трифонов няма нищо общо с останалите лидери на политически партии. По време на предизборните кампании той не се среща с хората. Всички те – Кирил Петков, Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Атанас Атанасов, Христо Иванов, дори Костадин Костадинов не спряха да се срещат с избирателите, докато Трифонов не го прави. Или се среща, но с определен кръг от хора. Най-довереният му човек е Тошко Йорданов, който предава цялата информация и решения. Проблемът е, че Тошко няма качествата да бъде диалогичен човек. Той още си мисли, че е част от „Шоуто на Слави“, още се изживява като велик сценарист. Този човек не разбира, че всяка негова дума, всяко негово изречение, всеки жест вече са ниво държава и имат съвсем друга стойност. Тошко не разбира, че трябва да си затваря устата, а не да бъде такъв, какъвто е! Той и хората около него продължават да са част от шоуто, което обаче е неприемливо, когато се говори за държава. Не може така да се управлява България!
Олекна ли Ви след оповестеното решение за напускане на ИТН?
Не, натискът в момента е огромен. И медиен, и се хвърля много кал по нас. Ще ми олекне, когато се достигне до ниво на политическа стабилност.
Предлаган ли Ви е подкуп от 1 милион евро, за да цепите ИТН?
Покани ме мой познат на среща. Той ми показа сак, с който беше дошъл и ме попита какво бих направил, ако ми каже, че в сака има 1 000 000 евро, за да стане независим депутат. И след това още милион евро, за да направим нова парламентарна група от независими депутати. Този разговор беше проведен преди няколко месеца. Нямах представа, че ръководството на ИТН тогава е било решило да не съставя правителство. И днес, от позицията на времето разбирам, че това си е било сериозно предложение, което е имало и смисъл, и цел. Явно определени хора са имали информация и са искали да цепят групата. Казах, че офертата не ме интересува. Попита ме дали смятам, че и други мои колеги биха реагирали по същия начин. Отвърнах, че това е решение на всеки. Така приключи всичко. Не съм подавал сигнал до прокуратурата, тъй като говорих с юристи и те ми казаха, че не мога да докажа нищо. В парламентарната ни група бяхме пратени детектор на лъжата, където този факт излезе.
Името Ви се спряга за следващ министър на МРРБ. Каква е истината?
Не зная. Истината е, че в момента съм притеснен. Не ми се мисли за министерства в момента. Но много хитро беше пуснато в общественото пространство от Тошко Йорданов. И това имаше определена цел. Той лансира тезата, че това е смисълът на живота ми. За мен това да си министър означава да разчиташ само на заплатата си, а натискът върху министъра е огромен, за да не се корумпира. Учуден съм, че точно Тошко лансира това нещо, защото много пъти в разговори съм му казвал, че такава кариера не ме интересува. Но явно нищо не знам за манипулациите.
Но пък лятото бяхте предложен да сте министър в един неосъществен кабинет на ИТН. Разкажете как стана тогава?
Говоря за събитията, в които ИТН избираше министри с премиер Петър Илиев. Такава беше информацията ни до 14.15 часа, когато свърши работата ни в петък в 46-ото Народно събрание. Тръгнах си и към 16 часа, на една бензиностанция край Враца ми се обади журналистка, която поиска да питам вярно ли е номиниран за министър-председател Пламен Николов. Отказах. Прибрах се във Враца и към 17 часа от телевизията разбрах, че Николов е номиниран за премиер. Така разбрах кой ще е министър-председателят на България. На следващия ден, докато бях на автомивка и си миех колата, ми се обади Слави Трифонов. Каза: „Аз съм Слави Трифонов“. Отговорих му, че съм наясно, защото му имах телефона от 3 години. Каза ми: „Ти ще си министър на регионалното развитие“. Отговорих му „добре“. „Разбра ли ме? Ще се справиш ли?“, попита той и допълни, че ще ми се обади Тошко Йорданов за допълнителни инструкции. Аз допълних, че ще се справя, ако имам екип. Но така и не говорихме нищо за екип, за политика, за програмата на партията… Така бях номиниран за министър на МРРБ!
Не звучи ли странно и абсурдно?
И аз мисля, че да се ръководи една държава не е толкова просто. А по подобен начин да се номинират министри, премиер… това звучи доста нелогично!
