Г-н Живков, как посреща Монтана своя духовен празник Свети Дух?
Заради ковид-пандемията предходните две години тържествата за празника на града бяха по-скоро символични. Много от гостите ни, заявили участие, не дойдоха.
Тази година обаче дните между 10 и 15 юни са наситени със събития. Тук идват гости от дванайсет държави – участници във фолклорния фестивал, официални делегации от партньорските градове. Над 5000 гости очакваме през тези пет дни. След две години пандемия връщаме на хората празника такъв, какъвто го познават и искат да бъде.
Последните две години наистина бяха трудни за всички. Общините трябваше да изпълняват задачи, за които не бяха подготвени. Каква беше рецептата, успя ли Монтана да преодолее трудностите и на практика как оцеля?
Сега от дистанцията на времето смятам, че рецептата за оцеляването бе истинско предизвикателство. Хората бяха притеснени, уплашени, много от тях пострадаха. В тази пандемична ситуация начинът да оцелееш е отговорността и работата. Голяма част от притесненията на гражданите бяха свързана с доходите и запазването на работните им места. Това беше предизвикателство, но и бизнесът и общината успяха. В момента равнището на безработицата е 3,8 на сто – най-ниското в историята ни през този век. Прескочихме много от собствените си бариери. Работим и сега и тогава с изключително темпо. Местната власт няма време за губене.
Знаем, че ситуацията и в България и в Европейския съюз и днес е особено сложна. Как ще се справят българските общини, в частност Монтана, с това ново предизвикателство?
Първи сред областните градове приехме бюджета си тази година, първи приключваме голяма част от планираните в него задачи. Бюджетът на Монтана е най-големият, който сме имали, въпреки кризата. С държавните пари е трудно. Оказа се, че българските общини ги няма в актуализацията и трябва да разчитат на себе си, на привлечените средства. Затова е изключително важно да запазим темпото. Местната управа в Монтана работи по над 40 проекта. До 30 юни се надявам да приключим огромна част от инфраструктурните обекти в селата - обновяване на църкви, рехабилитация на улици, комунални дейности, изкърпване на четвъртокласната пътна мрежа. Почти готова е здравната служба в Клисурица, изкърпен е участъкът между Славотин, Клисурица, Долна Рикса. Около 9000 са жителите на селата в нашата община и те също имат големи очаквания и да не са на втори план. Заради това в селата от началото на строителния сезон сме инвестирали над 1,2 милиона лева. Правим хоризонталната планировка на храма в Крапчене, възстановяваме след ВиК-аварии в Смоляновци и Горно Белотинци и то без нито лев чужда или държавна помощ. Направеното дотук е доказателство, че въпреки кризисния период ние не отпускаме ръце и работим.
Какво се случва с големите проекти? Как се справяте с проблема с постоянно покачващите се цени на строителните материали?
Обектите в града, които са в процес на изпълнение, са много важни. От особено значение са обновяването на читалище „Разум“ и довършването на 22-те социални жилища. Напредва и изграждането на Младежкия център. Повечето строители са готови за индексирането на договорите. Говори се обаче само за 15 процента, а това е много малко. Налице са опасения, че много проекти няма да бъдат приключени заради нежеланието на фирмите да ги изпълняват. Строителната камара не се ангажира с действия. Заради високите цени на материалите, сега може да бъде направено много по-малко в сравнение с миналата година. Такава е картината навсякъде в България. Това е сериозен проблем – имам предвид поскъпването на материалите и неиндексирането на договорите. Както и нежеланието на бизнеса да изпълнява договорите. Затова съм доволен, че в Монтана работата върви на всички фронтове. Ремонтът на площада върви, но ще увеличим темпото, за да наваксаме изоставането, което е резултат на различни процедурни хватки. Другият ни голям обект е бул. „Христо Ботев“ – важен транспортен участък. Паркингите там ще са синя зона. Ще въведем нов ред. Ще променим изцяло имиджа на района. Обновяваме квартала, заключен между бул. „Трети март“ и ул. Александър Батенберг“ и бул. „Парта“. Хората искат облагородяване на междублокови пространства там. Изографисването на храма „свети Дух“ също е в дневния ни ред. Предвидили сме за тази година 250 хиляди лева, толкова пари ще бъдат отделени и в следващия ни бюджет. По молба на Видинската епархия художниците ще започнат работа през септември, за да не се пречи на посещенията през лятото. С тези половин милион лева ще успеем да изографисаме 75-80 процента от черквата. Това е постоянна задача на общинското ръководство. Продължаваме. Това е политиката и за храмовете в селата на общината. Във всеки бюджет през последните поне петнайсет години заделяме пари и за техните храмове.
По колко европейски проекта се работи в момента?
Деветнайсет са европроектите, които реализираме в момента. Най-големият е по ОП „Околна среда“ за подмяна на старите печки с по-екологични системи за отопление. Той е за над 10 милиона лева. Важен е и другият по програма „Лайф“, който също е за по-чист въздух. Независимо от проблемите, хората търсят алтернатива на твърдото гориво, което е сред основните замърсители на атмосферата.
Използваме оптимално и цялата зона на Технологичния парк. Поставили сме си задача да го разширим. Не сме се отказали от идеята за изграждането на втори Технологичен парк - в новата промишлена зона на Е-79. Уточняваме статута на земите и търсим възможност за осигуряването на по-голяма площ.
Автомобилите също замърсяват въздуха, а в Монтана те станаха много. Тук какво се случва?
Вярвам, че чистотата на въздуха и опазването на околната среда вече са кауза на хората, особено на младите. Заради това в Монтана ще има две зарядни станции за електрически автомобили. Това е бъдещето и се надявам да станат повече. Предстои посещение на Асоциацията на норвежките общини. Известно е, че Норвегия е страната с най-много електромобили в Европа. Интересно е да научим повече за опита на скандинавската държава в тази област. Има интерес и към соларните системи, най-вече от страна на бизнеса. Забелязва се голямо раздвижване по отношение използването на фотоволтаиците. Продължаваме работата в тази сфера.
Господин Живков, готвим се за втори технологичен парк, но има ли интерес към Монтана от инвеститори?
Четирима посланици посетиха в последните месеци Монтана. Има интерес към района и общината. Изключително е неприятно е да свързват Северозапад с наложилото се последните години, включително от институции, Северозападнала България. Това е много дразнещо. Потвърждение на факта е интересът на икономическите екипи на различните посолства.
Със самочувствие, с оптимизъм желая Монтана да е по-доброто място за живеене, да е по-добро в сравнение с всички предишни периоди. Правим всичко възможно и аз се надявам на подкрепата, на разбирането на нашите съграждани. Благодаря за разбирането на ситуацията в момента. Нека са живи и здрави, да вярват и да обичат Монтана. Нашето място за живеене си заслужава!
