В едно ранно майско утро в черкезката махала настъпило оживление. Зареждали се пушки, лъскали се ятагани, тропот и глъч се носели над притихналото селце. Българската махала привидно продължавала да дреме, смутена и зарадвана от слуха, че хиляди московци са слезли на Дунава и идват насам.
Чули се гърмежи. “ Комити, български комити идат ! “ - се понесла вестта над селото. По прозорците занадничали чипоноси дечица, а след тях и старите.
- Хоро играят юнаците! Вижте им и знамето! - завикали децата радостно.
С хоро заминали юнаците, и знамето отнесли, а след тях се задал тъмен облак - турски пълчища от всички страни заприиждали към Милин камък. Цял ден селото ечало от гърмежите и бойните викове. Многобройната сган се мъчела да разбие храбрата българска чета. Хиляди куршуми врагът изпушкал на халос. Неустрашими били момчетата на Ботев, като лъвове се биели в страшната горещина. Сам войводата през целия ден стоял изправен на позициите и ги командвал в боя. Най-много стреляли срещу него турците, но куршумите не го ловели и отскачали все настрани. Една стара циганка - врачка събирала билки и треви в Балкана и ненадейно се озовала на мястото на боя. Дълго гледала тя смелия момък и сърцето й се напълнило със злоба и завист. Отишла тогава при турците и им рекла:
- Небесният господар пази този момък. Омайно биле е пил, при самодиви е ходил. Но ако ми дадете един шиник с жълтици ще ви помогна!
- Аллах, аллах! Казвай! - завикали всички уплашени и обезверени от майското слънце.
- Вземете една жълтица и я разделете на две. С нея ще стреляте право в челото, иначе пак няма да го убиете!
Казала и изчезнала. Сложили тогава турците половин жълтица и с треперещи ръце зацелили младия юнак. Изтрещял зловещият златен куршум, ударил го в челото и изведнъж настъпила пълна тишина.
От ясното небе рукнал пороен дъжд и буйните потоци отнесли турците обратно към селото. Един последен гръм застигнал проклетата душманка в полето и завинаги я спрял там.
Храбрите момци понесли своя войвода към най-високия връх на хайдушкия Балкан…/kartanavremeto-vratsa.org
