Пограничното село Стакевци, което се намира на около 15 км от Белоградчик се оказва ключово за едни от най-известните завоевания на НАСА. Именно тук е роден известният повече в чужбина професор по космическо инженерство от университета в Синсинати, Виден Табаков. Той оставя незаменима следа и в американската космическа програма "Аполо".
На 16 юли 1969 г. от космическата база в Кейп Канаверал в САЩ е изстрелян космическият кораб “Аполо 11”, а Нийл Армстронг успява да направи огромната крачка за човечеството, стъпвайки на Луната, благодарение и на нашия земляк. Виден Табаков умира през юни 2015 година на 95-годишна възраст, изключително уважаван в САЩ и почти непознат в България, дори в родното му село- Стакевци.
Младите хора тук не знаят кой е Виден Табаков, потвърди и кметът на Стакевци Донко Цекин:
"Тези, които са на моята възраст, от 60-годишни нагоре, само те го знаят. Знаят, че е имало такъв човек, че е бил професор в Америка. Имаше дори един такъв случай. След като дойде демокрацията, той се върна в България и дойде в телефонния завод в Белоградчик. Аз по това време бях началник на отдел в завода. Хората бяха останали с впечатлението, че той идва да купи телефонния завод и да ни помогне, като започнем да правим нещо специално. Всеки си мислеше: Ааа, той е голяма работа, сега ще направи нещо, ще ни даде работа и всеки се надяваше. А то- нищо не се случи. Тогава Виден Табаков дойде и в Стакевци, видя родната си къща и по това време имаше и доста посетители. Военни повечето бяха. Тогава направиха и малък ремонт на къщата..."
Виден Табаков обаче не е единствената забележителност на Стакевци. Край селото от години работи детски лагер, а част от южната землищна територия на селото е в обхвата на биосферния резерват "Чупрене".
"Тук си имаме и две мечки- едната е по-голяма, а другата е малка. Живеят тук от 5 години вече. Хората в селото не се притесняват от тях, защото те не слизат надолу към къщите. А и няма какво да ги привлече вече- по дворовете няма животни. Поне аз не съм ги виждал, а съм ловец. Камерите обаче в резервата са ги уловили. Не знам откъде са дошли, но са си тук... Навремето, в началото на миналия век през 1915-1916 година, в района е имало повече мечки, но са ги изтребили. Баща ми, който също беше ловец, разказваше, че е имало едни много яки хора - навие си въже на ръката и влезе в дупката и я подмами, а като излезе- я убивали. Тогава тук е имало много добитък в Балкана и мечките са правели доста пакости. Сега тези две мечки не създават проблеми, те са на около 5 км над селото", допълва Цекин.
Проблем обаче днес тук създава проточилата се половин година вече смяна на водопровода, заради която пътят в половината село е разбит, а ремонтните дейности изнервят до краен предел иначе спокойните в селото хора. Повод за нетърпимостта към дългия ремонт са и честите аварии, които съпътстват смяната на тръбите от водопреносната мрежа.
"Ремонтът започна през декември и трябваше по план да приключи за два месеца. Наложи се, защото старите тръби бяха етернитови и трябваше да ги сменят с пластмасови. На този етап тръбите вече са положени, сега остава само да се свържат отделните къщи. Хубаво е, че ги сменят, но ето - и в момента има авария. Какво правят - не знам. А и самият ремонт много се проточи. Според мен, а и доколкото подочувам от работниците, те имат повече обекти и работят ту тук, ту там..."
Тук е хубаво, защото природата е хубава, коментират живота в Стакевци местни жители.
"Нищо, че няма хора. Има Балкан, гора, прохлада, спокойно е. Но сме далеч от цивилизацията. Тук, горе, е границата и ние оставаме в шеста глуха... Как живеем- трудно. Вода нямаме вече две седмици. Какво правят- не знам. На едно място трошат, на друго правят, но какво се случва- ние нищо не знаем... ", разказват местни жители пред Генади Вельов.
