Нели Стоянова*
Сред експонатите, съхранявани в експозициите на Регионалния исторически музей във Враца, е бакърен съд във форма на дълбока чиния. Съдът е изложен във витрина на втория етаж на фамилната къща на Димитър Хаджитошев в ЕВК „Св. Софроний Врачански“. Дарен е на музейния фонд от Стефана Владимирова.
Защо обръщам специално внимание на този експонат?
Бакъреният съд, сам по себе си, не представлява нищо повече от една вещ, принадлежала на един от наследниците на великия врачанин – Тодор Хаджитошев (нарочно използвам имената в българския вариант, а не в тяхната гръцка транскрипция). Уникалното в неговата изработка и изглед е надписът, гравиран от едната му страна. Необходимо е не толкова въображение, колкото внимателно и прецизно вглеждане в буквите, защото те са сбутани, на места начукани една върху друга. В общи линии надписът изглежда така:
ХАYH КРЬСКЮ ВРАБАНЪ ВОIВОДОВ SЕNЕ: 1839
Съдът е подарен, в някакъв неизвестен за нас момент, от бащата на известния врачански революционер Никола Войводов, чието име по баща е Никола Кръстев Върбанов. Роден е на неизвестна дата през 1842 г. Т. е. – три години след гравирането на горепосочения надпис.
Известният на историческата наука факт е, че Никола Върбанов приема името Войводов като своя фамилия едва в навечерието на организирането на своята чета. Начело на тази чета, поставена под негово и на приятеля му Цветко Павлович ръководство, той възнамерявал да премине по Дунав и през Сърбия да навлезе в северозападните български територии с цел да ги повдигне на борба. Друг известен факт е, че това начинание не се осъществява, тъй като водачите на четата загиват в престрелка с турската полиция на борда на австрийския параход „Германия“ в Русенското пристанище на 20 август 1867 г.
Надявам се да има някакъв начин да се направи квалифицирана експертиза, която да покаже дали надписът наистина е гравиран върху съда в посочената година. Нормалната човешка логика сочи натам, защото надписът е едно единно цяло – името на хаджи Кръстю Върбанов с годината 1839. Ако това е така, възниква логичният въпрос – дали името Войводов е присъствало някъде във фамилната история години преди революционната акция на своя притежател и той просто го е припознал в този повратен момент като подходящо и носещо символно значение?
По-малко вероятен е другият вариант – надписът да е гравиран върху съда години по-късно, когато историческият подвиг на Никола Войводов вече е известен на българската общественост и с този акт притежателят на съда да е демонстрирал близостта си с известната врачанска фамилия. Тогава, обаче, остава въпросът за годината 1839, тъй като тя безспорно присъства в надписа.
Отговорите на тези въпроси много трудно могат да бъдат намерени, тъй като фамилната документация на рода, по категорични исторически сведения, е иззета от бащината къща на Войводов след неговото убийство на парахода „Германия“. Но ние, историците, имаме тази нелека задача – да поставяме въпроси и да търсим отговорите. Което и смятам да направя…
*Нели Стоянова, уредник отдел „История на България XV – XIX век“ РИМ - Враца /ако някой има желание и възможности да се включи с мнение и/или експертиза, за да разплетем загадката, моля, нека се свърже с мен - б.а/
