Тази рубрика излиза вече повече от 5 години. Историите в нея първо се публикуват във вестник „Конкурент“, а след това в едноименния информационен портал на Северозапада. Утвърди се във времето като интересно четиво, от което дори капацитети във футбола научават важни и интересни неща. Поради липсата на летопис на Ботев тя се превърна в помощно четиво за настоящи футболни началници. Днес ви разказваме история, свързана с един от най-колоритните представители на футбола във Враца, Северозапада и червена България – Генади Симеонов, който на 24 март навърши 51 г., но още не бърза да окачи бутонките на пирона.
Снимките и текстът на тази рубрика са обект на авторски права, цитарането е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!
Рубрика на Георги Александров
Генади Симеонов е сред най-колоритните футболисти, обличали екипа на врачанския Ботев. Макар и да има малко мачове за родния си клуб, той никога не е забравил къде е направил първите си стъпки в голямата игра. Сигурно и заради това феновете разпознават в негово лице човекът, на когото биха поверили функциите поне на изпълнителен директор в Ботев. По време на активната си кариера /която продължава и до днес/ нападателят е сравняван често с немската голова машина Герд Мюлер, защото има убийствен нюх да поразява противниковите мрежи.
Днес Генади е моторът на Манастирище, чийто възход в областната „А“ футболна група се свързва с усилията на бившия кмет на селото и земеделски производител Георги Георгиев. Отборът си няма треньор, но и не се нуждае от такъв при лукса да притежава човек като Симеонов – врял и кипял във футбола и преживял какво ли не. Не стига това, ами Генчо често бележи голове, което го превръща в най-опасния нападател в четвърта футболна дивизия. Миналата година наниза 48 попадения. Допусна да го задмине само Цветан Лазаров-Елвиса, който е ходил прав под масата, когато Симеонов е шествал по футболните терени в България и Европа.
Кариерата му започва в Ботев. Рожба е на детско-юношеската школа на врачани. Има нещастието да дебютира в сезона, през който клубът изпада от елита след 26-годишно прекъсване. През първенството 1989-1990 г. има 1 официален мач със зеления екип. До края на 1991 г. е част от отбора в „Б“ група, но виждайки, че нещата в родния му клуб отива „на вятъра“ и изпадането при аматьорите е въпрос на месеци, се премества в Берое. В Стара Загора изкарва пролетта на 1992-а, като записва 5 мача в „А“ група. После преминава в ломския Левски, който по онова време е в Северозападната „В“ АФГ и си търси голаджия. А Генчо знае да бележи – от 28 мача вкарва 12 попадения. Сменя отбора с ловешкия ЛЕКС /24 мача и 9 гола/, а после отива в плевенския Спартак /26 и 7/, като по това време и двата отбора са втородивиионни. Симеонов обаче не е класа за „Б“ група и лесно намира пристан в елитния Локомотив /София/ - играе в 5 мача през есента на 1995 за „железничарите“ и забива 1 гол. Следва ново предизвикателство – Първа атомна /Козлодуй/, с когото от трета дивизия влиза във втора, а за година изиграва 26 мача и вкарва 9 попадения за „енергетиците“.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
