Село гара Орешец се намира на 4 километра от Белоградчик, на 8 км от общинския център Димово и на 48 км от областния център Видин. Населеното място е от малкото села, които имат нова модерна история. То възниква покрай строежа на железопътния участък между Видин и София през 1912 г. Жителите му се преселват от близкото село Орешец и от съседни села. Железопътната гара обслужва прилежащия район, включително и близкия град Белоградчик, развива се като местен център на автомобилния транспорт. Създава се трудово кооперативно земеделско стопанство, откриват се предприятия и заводи. Възникването на село Гара Орешец и неговото бурно развитие е пример за това как наличието на жп транспорт може да доведе до образуване на голямо населено място, в което жителите достигат до 2800 души. Така селото прераства в община и просъществува като такава между 1949 и 1978 година. През този период се строят нови къщи, улиците са широки и прави, в селото има и голяма сграда на банка , единственото село в региона, в което е имало клон на банка. Днес жителите са 650.
С кметът на Гара Орешец Юлиян Симеонов не успяваме да се видим и да разговаряме, каквато беше предварителната ни уговорка. Спешно е заминал за община Димово и така и не се срещаме с него, въпреки желанието ни.
Селото обаче ни представя Иван Иванов, който е роден тук, инженер "Пътно строителство" и в момента работи по специалността си в изграждането на пътния участък на бъдещата магистрала Ботевград- Видин. Разказва ни за своята работа, но преди това ни запознава с историята на село Гара Орешец:
"...В Орешец е имало ДАП с 300 камиона и автобуси... Създава се под жп линията ДИП, дървообработващ голям завод с над 500 човека работници, трупите са се карали от Коми и вътре в самия завод е влизала жп линията... Имало е ОКС, което е обслужвало района със стоки на едро, Топливо, телефонен завод построява два цеха... Асфалтова база се е създала тогава... Кооперации, малки предприятия, произвеждаха дограми. Имало е работа за хората, някога е било община. Днес са 650 човека по избирателните списъци... Навремето младите хора си оставаха вкъщи... Сега млади хора почти няма, те постояха след демокрацията, останаха без работа и се пръснаха..."
В село Гара Орешец в сградата на кметството се помещават офисите на пътния надзор и на строителните фирми, които в момента строят магистралата. Инж. Иван Иванов работи като строителен надзор на участъка, който се строи от Макреш до село Бела, разстоянието е 14 км, а изпълнението по проекта върви бързо и в срок, както и качествено, обяснява инж. Иванов:
" От Видин до Ружинци ще бъде магистрала, този участък е разделен на 3 участъка Видин-Макреш - изпълнява се от видинска пътна фирма, от възел Макреш до Бела се изпълнява от най-мощната фирма в България и на 1 ноември 2022 ще пуснат този участък. И от Бела до Ружинци се работи и строи от варненска фирма, офисите са им тук."
В пътния участък Макреш-Бела, който се изгражда е струпано огромно количество техника над 20 багера, 30 валяка и над 100 тежки автомобила.
Бъдещето на село Гара Орешец е свързано с магистралата, смята инж. Иванов:
"Надявам се животът да се подобри, защото точно тук под Орешец ще има кът за отдих, предвидено е да има паркинг, заведения, бензиностанция... Оптимистично виждам бъдещето на селото, надявам се да има развитие, защото това си е едно естествено място като пътен възел и може да се използва. Отделно пещера "Венеца", която е много красива, привлича туристи. На 3 км е от тук..."
Културните и фолклорни традиции съхранява и предава читалище "Народен будител", основано през 1927 г. Помещава се в красива голяма сграда, разполага с библиотека и компютърна зала. Местният хор и танцов състав често участват в национални фестивали, казва Румяна
Иванова, библиотекар:
"Дейността на нашето читалище е и социална, освен информационна и образователна. Онлайн също стигаме до читатели и най-вече до самодейците... Имаме певческа група, работим с деца от селото в група "Будителче"... Считам, че успяваме да приобщим децата към живота и да работят в колектив... Това е моето родно място, тук се живее душевно-спокойно."
Животът в село Гара Орешец е спокоен, но това не е достатъчно, за да останат хората да живеят тук. Най-важният фактор, който съживява едно населено място са възможностите за работа, както е било тук преди 30 години. Днес продължава процесът на обезлюдяване, казват хората:
"Имаме 14-дневна програма, чистим хартии за 49 лв., за 4 часа, никъде не може да се работи За нас няма програма за 8 часа за почистване, има за други хора, които нямат деца, а за нас няма... Искаме и ние да бъдем на пълна програма...Трудно се оправяме... Искам да се направи цех и да се работи... Няма много работа, слаба работа... Е, как да живеем, горе-долу добре сме, мизерия е тука, никакви пари няма, кметът не дава работа, това е най-големият проблем... Добре се справяме, доволни сме от всичко. Тук си живеем, децата не са тук... Младите хора, ако не ги мързи, все ще се намери нещо."
