Обезлюдяването и кражбите са основният проблем на по-малките населени места в Северозапада. Такива грижи имат и живеещите постоянно около 500 души в монтанското село Крива бара, община Брусарци. Селото е създадено в края на 18 век от преселници от Плевенско, които бягали от войните между Осман Пазвантоглу и Тръстеникоглу за надмощие в Плевенския край. Говори се за двама братя, които първи пристигнали в този край и били впечатлени от липсата на турци. За един сезон цялото им село се пренесло на този терен в близост на река Гаговишка, от която идва и името на селото - Крива бара.
Кмет е Владимир Владов. Той е млад, амбициозен и деен. Избран е на тази длъжност през 2019 година. Роден е в селото, където завършва основното си образование в местното училище, после учи в Брусарци, а висшето си образование завършва в Благоевград- специалност "Право". Той е убеден, че когато става въпрос за кражби и други криминални престъпления, трябва да се действа с по-твърда ръка:
"Когато тероризираш друг човек, трябва да ти се отвърне със същото. Аз съм бил винаги "за" това. Защото за мен не е нормално да оставя майка си и баща си, или баба ми и дядо ми, и някой да дойде да ги плаши. Те са възрастни хора. Това ли са заслужили- цял живот са си давали здравето за тази страна и накрая да няма кой да ти помогне ей с толкова... И щом полицията и съдебната власт не могат да се оправят, ще се справим ние - народът... Така трябва. Твърда ръка трябва, когато става въпрос за кражби и някакво издевателство върху възрастни хора, върху имуществото и т.н. Преди време кражбите в селото бяха доста. Аз преди да стана кмет застъпих с охранителна фирма и спрях кражбите на около 70%. След като ме избраха за кмет, се събрахме с хората да обсъдим ситуацията. Тук имаме три - четири човека, които създават проблемите - те са си рецидивисти с големи досиета. Бивши крадци няма - те си крадат постоянно. Вкараха ги в затвора - 10 месеца и 25 дни им дадоха за 100 разбити къщи... Идваха тук журналисти, вдигна се голям медиен шум, спецакции, все едно прибират Пабло Ескобар. Дойде жандармерия, обградиха селото за трима човека, които съвсем спокойно местната полиция можеха да си ги заловят, имаше достатъчно доказателства да решат проблема...
Организирам местни патрули, не ги спирам, патрулирам и аз. Битовите кражби обаче винаги ще си ги има- докато има хора, ще има и кражби. Сега с ограничаването на уличното осветление заради кризата, имаме проблем. Имаме и наредба от Общината, защото е много скъп токът, режимът е от 19:30 до 22:00 и от 5:00 до 7:00 сутринта. Засега не се наблюдава увеличение на кражбите, защото от тези рецидивисти само един се е прибрал от затвора. Тук - там се пипне по нещо, но не са тези поголовни кражби от преди - нямаше къща, която да не е обирана. Имаше къщи по 7 пъти обирани... С режима на уличното осветление обаче съм засилил и патрулите в тъмната част на денонощието. Доволен съм и от местната полиция и ще противодействаме по всякакъв начин."
Думите му се подкрепят и от местните жители, които вече са изморени от притеснение и виждат спасението от проблемите в младия и деен кмет:
"Кражбите са основният проблем за селото. Какво означава да ти навлизат в личното пространство. Ти имаш история, а той взима тази история и я унищожава. И ти тогава за какво си живял... За 15 минути отивам до Брусарци, в магазина няма никой, взимам едно парче салам и се връщам - гаражът ми отворен. То дрелки, то електрожена- всичко взето... Тук много хора умират от това, дето им взимат работните инструменти - косачки, фрези. Това му е поминъкът на човека, той с това преживява. А са и много скъпи. Той вече не може да си ги купи, а това е стрес и притеснение... Отсреща къщата я бутнаха изцяло. И цигани, и българи участваха. Бутнаха до основи къщата на хората..."
Друг голям проблем за селото е обезлюдяването. По официални данни този процес започва от 1985 година. След 10 ноември 1989 г. селото продължава да се обезлюдява, като в него единствено се увеличава ромското население. В периода 1989 - 1990 г. в Крива бара вече няма работа, Ремонтният завод в Брусарци е спрян и повечето работоспособни жители го напускат, въпреки че то остава едно от големите села в общината.
"Преди 1980 година по разкази на по-възрастни хора тук са живеели повече от 3 000 души. До 2006-2007 година винаги сме били над 1400 души. По последни данни сме около 1100 човека. Реално в селото днес обаче живеят не повече от 500 души", обяснява кметът Владимир Владов.
