Въпреки че още сме средата на февруари, пазарът на мартеници е в разгара си. Добрата новина е, че в последните години мартеничките на българските производители преобладават пред китайския внос. Традиционната мартеница се изработва от бял и червен конец, но на щендерите могат да се видят окичени най-различни мартеници - с пискюли, с мъниста, гривнички, за закачане, дори и по-масивни за офиса, дома или автомобила.
Светослава Виткова е производител на мартеници и член на Регионална занаятчийска камара - Видин. Занимава с изработване на мартеници вече 29 години. Тя определя творенето на красивите червено-бели украшения, като едно творчество, в което хората влагат душа и сърце. Споделя с усмивка и блясък в очите как тази професия ѝ носи страшно много положителна емоция.
"С времето мартеницата претърпява промени, но опитваме се нали при изработката да запазим това, което е основно и характерно за мартеницата, а именно усукания бял и червен конец и вече различните добавки с времето са различни, прибавките към мартениците... Да, определено. Особено тук на центъра сме предимно хора, които сме членове на Занаятчийската камара и хора, които изработват предимно автентични мартеници и определено мартениците, ръчно изработените от производители, се предпочитат пред това, което се внася от Китай. Защото от Китай, нали хората да направят и малка разлика, това, което е наплетено, насукано само с червен и бял конец, не е мартеница. Пак повтарям мартеницата е бял и червен усукан конец от вълна... Предимно изработвам мартеници от вълна, от памучна прежда. А китайските са предимно от изкуствени полиестерни шнурчета, така че това също е една разлика и може да се познае коя мартеница е автентична.", обясни Светослава Виткова.
В мартеницата освен бялото и червено е позволено да има и различни други цветове, като всеки цвят има отделна символика. Жълтото е цвета на слънцето, зеленото е цвета на новото начало, на зараждащата се природа. Синьото (както синьото манисто) е против уроки, червеното е за здраве, лилавото е символ на мъдростта. Освен това производителите на мартеници добавят и най-различни орнаменти. В различните краища на страната, например покрай морето се слагат мидички, в по-горските райони слагат шишарки, шикалки - това което е характерно за региона. Другото интересно е, че например в Монтана, за момченцата мартениците са се правили от бяло и синьо, което изглежда малко нехарактерно, но пък е традиционно точно за този регион.
Повечето видинчани вече са си купили мартеници и определено предпочитат ръчно изработените от българските производители пред китайските.
И накрая да припомним, че през 2018-та година мартеницата е вписана в списъка на ЮНЕСКО, като нематериално-културно наследство на човечеството. Три години преди това - през 2015 година Видин влезе в книгата на Гинес с най-дългата мартеница. Тогава на централния площад "Бдинци” във Видин доброволци изплетоха за около 6 часа мартеница с дължина близо 17 км. В инициативата се включиха спортисти, самодейци, деца и възрастни и развиваха мартеницата, изработвана цял месец от над 200 души. Във Видин не спряхме дотук. Направихме и най-голямата жива мартеница - от над 600 деца и възрастни с бели и червени тениски.
