През последните дни се говори за огромния инвеститорски интерес към акциите на Ботев от страна на чуждестранни инвеститори. Заради успешният проект във Враца с налагането на млади играчи, към футболния клуб посягат от няколко места и е въпрос на време ръководството да реши какво да прави и на кого да се довери.
Справка с историята показва, че не за първи път чужденци питат за активите /а не акциите, защото Ботев не е акционерно дружество – б.а./ на клуба. И както ни учат уроците, това не е водело до нищо добро. Още повече, когато са замесени инвеститори, родени в Сицилия.
Тази рубрика излиза вече от почти 5 години - първо на страниците на в. "Конкурент", а след това и на сайта konkurent.bg
Рубрика на Георги Александров
Споменът от 3-месечното управление на клуба от Пепино Тири още тежи като воденичен камък върху клуба. Поне в частта от задължения към НАП, които бяха натрупани преди влизането на сицилианската команда на стадион „Христо Ботев“ през лятото на 2012 г. Уроците от миналото обаче вече са забравени, а на дневен ред за няколко дни беше нов проект – този път белгийско-итациански инвеститорски фонд начело с Антонио Имброджа. След като не се случиха нещата им в Берое /както преди 10 г./, те бяха калесани за Враца, но докато умуваха дали да вземат Ботев, стана ясно, че ще помагат на Царско село. При всички случаи престоят им в комплекса край околовръстното шосе на София ще е интересен и ще бъде наблюдаван зорко. Особено от ченгетата, които душат за залагания на резултати във футболните първенства. Добрата новина за Ботев е, че на 100-годишният клуб този път му се размина да бъде управляван от едни хора, които искат набързо да преминат през историята му и да „дръпнат шалтера“.
За „славното управление“ на Ботев от Пепино Тири и компания и друг път е ставало въпрос. То беше предизвестено от загубата на ГЕРБ на местните избори през есента на 2011 г. Дотогава д-р Костадин Шахов беше начело на клуба и по негово време премина тържеството за 90-годишнината на клуба. Имаше фанфари, фейерверки и обещания, които през ноември 2011 г. спихнаха след победата на Николай Иванов. Той пък логично оглави футболния клуб, а оперативното ръководство – Чавдар Атанасов, Пламен Николов и Юри Николов, започна да се чувства некомфортно в неговата компания. На общото събрание през февруари 2012 г. се появиха първите сигнали, че „машината скърца“, а парите са на свършване. Все пак тогава Ботев не разчиташе нито на АЕЦ „Козлодуй“, нито на „Уинбет", а на лимонада с марката на клуба... Странното е, че и точно преди 10 години първо имаше юбилей, а после – крах. Но това е друга тема.
Търсенето на свеж капитал, който да помогне на дотогава общинския по статут футболен клуб Ботев /Враца/, премина през форум, на който дружеството стана собственост на сдружение с нестопанска цел, което да го ръководи. Така в началото на 2012 г. клубът спря да е общински, макар че запази в името си думата „общински“ – и стана ПОФК Ботев-Враца. А 7 години по-рано покойният кмет Войслав Бубев го беше обвързал с общинските финанси, за да гарантира завръщането на Враца на футболната карта.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
