Д-р инж. Георги Георгиев е избран за народен представител от Враца в 47-то Народно събрание от „Има такъв народ“. В края на миналата седмица той внесе предложение в парламентарната комисия по антикорупция, чиито заместник-председател е, за предоставяне на имената на висши представители на властта – депутати, министри, магистрати, кметове, за влогове в чужбина и имоти зад граница, които не са декларирани. Това е повод да го потърсим в „Конкурент“, а той бе отзивчив да отговори на зададените въпроси.
Г-н Георгиев, не се ли притеснявате, че ако Вашето предложение влезе в дневния ред на парламента, то ще взриви държавата?
Знаете, че част от нашето коалиционно споразумение с останалите 3 партии, е промяна на закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Има вече и проект за разделянето на КПКОНПИ на две комисии – едната да се занимава с противодействие на корупцията, а другата – с отнемане на незаконно придобитото имущество. На първото заседание на парламентарната комисия за превенция на корупцията, на която съм заместник-председател, поставих 6 въпроса. Тези питания имат за цел да покажат дали моделът на гражданската конфискация някога е заработил в България? Трябва да стане ясно дали наистина е отнемано незаконно придобито имущество – но не само на документи, а реално? Има ли и колко средства са постъпили в бюджета по модела на гражданската конфискация?
Важно е да се знае дали лицето, на което му е повдигнато обвинение, но още няма осъдителна присъда, дали при него се е случила гражданската конфискация.
За кого е важна тази информация?
За всички, защото тя ще е основата на това как да се променят законите за незаконно придобитото имущество. Логиката на зададените от мен въпроси беше да получил обратна информация дали изобщо в България е имало гражданска конфискация и до какви резултати е довела тя. Такава информация липсва в годишните отчети на КПКОНПИ. А тя е важна, за да вземем на нейна база управленско решение. Ясно е, че гражданската конфискация е тежък инструмент, но при нас не е известно до какви резултати е довела, ако изобщо е прилагана в действителност.
Към кого зададохте тези въпроси?
Те бяха формулирани към шефа на КПКОНПИ Сотир Цацаров. Това се случи на първото заседание на комисията. Тогава стана ясно, че г-н Цацаров си е депозирал оставката.
На второто заседание на комисията в парламента не получихме отговори на зададените въпроси. Колегите от ДПС и ГЕРБ поискаха г-н Цацаров да бъде извикан и изслушан за причините, довели до неговата оставка и за отнемането на допуска му до квалифицирана информация. И успоредно с това да бъде извикан председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ Пламен Тончев, за да докладва по същия начин.
ВИЖТЕ ВЪПРОСИТЕ НА ГЕОРГИЕВ
Зададени въпроси от Георги Станчев Георгиев (ИТН), заместник-председател на КППК чрез КППК към председателя на КПКОНПИ за заседанието на 20.01.2022 година с искане за изслушване като т.2 „Разни“ от дневния ред на заседанието на 11.02.2022 година (допълнително гласувана точка от дневния ред по негово предложение)
Какъв размера на имуществото, измерен в лева, за което има наложени обезпечителни мерки след влизането в сила на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) от 2013 година?
Какъв е размера на имуществото, измерен в лева, за което има решение на съда за отнемане от началото на 2013 година до настоящия момент като част от т.нар. „гражданска конфискация“ съгласно ЗОПДНПИ (отм.) и съгласно Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ)?
Какъв е размера на имуществото, измерен в лева, за което има решение на съда за отнемане от началото на 2013 година до настоящия момент, но според решенията на комисията (КОНПИ, впоследствие КПКОНПО) като част от т.нар. „гражданска конфискация“ съгласно ЗОПДНПИ (отм.) и съгласно Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ)?
Какъв е размера на средствата, постъпили в бюджета, измерен в лева, в резултат на влезли в сила решения на съда за отнемане от началото на 2013 година до настоящия момент като част от т.нар. „гражданска конфискация“ съгласно ЗОПДНПИ (отм.) и съгласно Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ)?
Какъв е размера на имуществото, измерен в лева, за което има решение на съда за отнемане от началото на 2013 година до настоящия момент по продължили производства като част от т.нар. „наказателна конфискация“ съгласно отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД)?
Какъв е размера на имуществото, измерен в лева, за което има решение на съда за отнемане от началото на 2013 година до настоящия момент, съгласно ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ, но представляващи частен случай на „наказателна конфискация“, т.е. производството се води по процедурата на „гражданската конфискация“, но за проверяваното лице има влязла в сила осъдителна присъда?
Какъв е размера на средствата от 2013 година до настоящия момент, които КПКОНПИ (преди КОНПИ) трябва да плати като разноски за хонорари на загубени дела?
Какъв в размера на средствата от 2013 година на до настоящия момент, за които срещу КПКОНПИ (КОНПИ преди) се водят дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)?
Но не се получи?
Да, защото се появиха два нови проблема. Първо г-н Цацаров, който е с отнет допуск не може да слуша доклада на г-н Тончев, тъй като там има класифицирана информация. Така стигнахме до положението, че изслушванията трябваше да са две различни.
Вторият проблем е, че ние отново не получихме отговори на поставените въпроси, а целта на нашата парламентарна комисия е да намери именно тези отговори.
Затова предложих да изслушаме г-н Цацаров за причините, довели до неговия допуск, на в същото време да отговори на шестте мои въпроса, както и на питания на колегите от „Демократична България“, които също имат въпроси към него. Важно е първо да се свърши работата по същество и едва тогава да се върнем на частния случай, какъвто се явява отнетия допуск на г-н Цацаров.
А за ДАНС?
Припомних на колегите в комисията, че и като член на комисията по ревизията на предходното управление в 46-ото Народно събрание отново поисках списък с имената на висши представители на властта за техни сметки и имоти зад граница, които не са декларирани. Тогава ми отговориха, че няма да ми предоставят този списък по различни причини. Сега отново задавам същия въпрос, като в случая не става дума за временна комисия, като тази в предходното Народно събрание, а парламентарна комисия с постоянен статут. Очевидно е, че исканата от мен информация съдържа информация за незаконно придобито имущество и аз предложих да изслушаме председателя на ДАНС и по този случай.
Вярвате ли, че ще Ви предоставят този списък?
Да, надявам се. Очаквам и натиск от страна на обществото, защото хората трябва да знаят тази информация. Убеден съм, че данните от КПКОНПИ за отнетото имущество така или иначе ще я получим – тя е важна. Гражданската конфискация може да се случи на всеки – както на политик, депутат, магистрат, така и на обикновените граждани. Затова е необходимо да се знае как работи.
По отношение на списъка с висшите властници с имоти и авоари в чужбина, които не са декларирани, обществото трябва да научи техните имена. Подозирам, че ще се опитат да забавят това предоставяне на информацията. Все пак, когато разкриеш някой политик с недекларирани имоти и пари в чужбина, можеш да го държиш под зависимост. Представете си, че от списъка се разбере,че даден политик има имение в Париж, или Лондон – криенето на тази информация позволява на притежателят да държи на пряко подчинение даденият политик. Представете си, че става дума за депутат на подчинение, за депутат на подчинение… Затова подозирам, че ще се правят опити до последно да ни се спести тази информация, тъй като тази информация е много силен аргумент за задкулисно влияние. Надявам се да не съм прав, но усещането ми е такова.
Според различни информации, в този списък има между 30 и 90 имена на хора от висшия ешелон на властта. Вие какво знаете?
Моята информация е за между 40 и 80 имена. Много е важно да се каже, че присъствието в този списък не означава задължително, че тези имоти и пари са били незаконно придобити. Просто не са декларирани. Въпросът е ЗАЩО не са били декларирани… Но 80 имена е доста сериозно нещо. Ако приемем, че става дума само за депутати, това е 1/3 от избраните народни представители. Такава група би обърнала парламентарното мнозинство! Аз съм убеден обаче, че в този списък има не само депутати, а и за висши представители на властта – магистрати, шефове на агенции, главни секретари в министерства, директори на дирекции, магистрати…
След като поставяте въпрос, който може да взриви държавата, да Ви попитам: Вие имате ли имущество и сметки зад граница, които не сте декларирал?
Не, нямам. В крайна сметка обещавахме на хората нов морал в политиката и затова трябва да им покажем, че работим в тази посока.
автор: Георги Александров
