Тони Йорданов – най-големият инвеститор в Северозападна България, отговори на въпросите на „Конкурент“. Интервюто беше предизвикано от информациите, че е придобил остатъците от ликвидирания завод „Искър“ в Мездра.
Интервю на Георги Александров
Г-н Йорданов, вярно ли е, че сте собственик на бившия завод „Искър“ в Мездра?
Да, това е истината. Бившият завод „Искър“, който по-късно във времето беше преименуван в „Балкан-Искър“, поради некадърно управление, беше вкаран в процедура по несъстоятелност през 2019 г. Преди месеци беше извършена продан от синдик. Включих се в преговорите и го придобих. Държа да подчертая – купих частите от бившето предприятие, тъй като то вече не съществува.
Да припомните какво е произвеждано в завода?
Това предприятие беше гордостта на Мездра и околията. То беше част от бившето обединение „Балканкар“. Производството му беше концентрирано в изготвянето на зъбни колела за мотокари, изделия за хидро-динамичните предавки, детайли за двигателите „Перкинс“... Когато аз работех в завода – преди около 40 години, в него имаше 800 работници. Той беше структуроопределящ за икономиката на Мездра, а заетите хора бяха от града, селата от общината и областта. В него се правеха качествени детайли.
Да разбирам ли, че има и сантиментален мотив в решението да придобието остатъци от завод „Искър“?
В бизнеса не може да има място за емоции и сантименти. Истината е, че много се колебах, преди да взема това решение. За никого не е тайна, че предприятието е ликвидирано не само като юридическо лице, но и в буквалния смисъл на думата – намира се в отчайващо физическо състояние. Сградите, земята – всичко е занемарено. Аз знаех какво е, макар че не съм ходил от десетилетия там. Но когато влязох, беше още по-лошо от очакваното. Въпреки това, реших да ги похарча тези пари. Надявам се емоцията да не ми изиграе лоша шега.
Вярно ли е, че в завода няма вода?
Меко казано бях изненадан от този факт. Точната дума е „потресен“. Останалите 15-16 човека работеха при нечовешки условия, бих ги определил като примитивни – няма вода, липсва течаща вода в тоалетните, няма съблекални... Сигурно ви направи впечатление на отчайващото положение на офисите за администрацията, където са работили все пак квалифицирани кадри, висшисти. Стени с люпещи се боя и мазилки, прозорци с веещ през тях вятър...
Сигурно не им е трябвала съблекалня, защото вътре е по-студено отколкото отвън?
Не само това. А водата, която тече от покрива!
Авантюра ли е решението Ви да купите това нещо?
След 31 години в бизнеса знам, че нестандартните решения теглят бизнеса и икономиките напред. Силно се надявам, че тази на пръв поглед недотам обмислена постъпка ще доведе до развитие на производството. Имаме намерение да преструктурираме това несъществуващо предприятие, да създадем ново акционерно дружество и да се опитаме върху руините да го изправим отново.
Попитах Ви за авантюрата, защото хората Ви свързват със съвсем друг бизнес – собственик сте на водноелектрическа централа, на тузарски хотел, на верига от хранителни магазини, а отскоро и на винарна. И изведнъж – нахлувате в машиностроенето. Защо не си харчите парите за почивки, а ги затваряте в производство, което е замряло?
Бих искал да отговоря на въпроса Ви с въпроси. Спомняте ли си какво имаше в Мездра на мястото на 4-звездния хотел „Ариел“ и на хипермаркета? Там беше бившата градска баня, която се беше разпаднала и по ниво на разпад беше много по-зле от бившия завод „Искър“.
Спомняте ли си какво имаше на мястото, където сега се намира ВЕЦ „Калето“? Нищо нямаше освен трънки и глогинки, а когато дойдоха сондьорите, за да извършват геологически замервания, не успяха да влязат със своите високопроходими автомобили.
Помните ли какво имаше на мястото на избата? Един баир, който не можеше да се изкатери с автомобил.
Зададох въпроси, за да стигнем заедно до извода, че преди тези хубави сгради и обекти е имало още по-голямо нищо от сегашното нищо на мястото на бившия завод „Искър“. Това ми дава оптимизъм и вяра, че съм на правилния път и ще успеем да създадем нещо хубаво за Мездра и за област Враца.
Да чакаме ли поредния „диамант“, шлифован от Вас, да ни зарадва след няколко месеца?
Нека не е диамант, нека е нещо хубаво и добро за града и общината. Нека да дава добавена стойност, да дава прехрана и поминък на хората. Моето мислене е, че е по-добре да имаш такъв имот, отколкото да държиш парите си на сметка, където те се обезценяват всеки ден. Мездра е малък град, в който инвеститорите не се прескачат един през друг, но въпреки това, когато има условия, ще се намери кой да дойде и да работи на това място. Затова съм оптимист, че съм направил добър ход с придобиването на бившия завод „Искър“. Знам и че няма да ми е лесно, за да го изправя на крака, но ще опитам!
Да завършим оптимистично този разговор?
Позволете ми честитя наближаващите Коледни и Новогодишни празници на всички бивши и настоящи работници и служители на завод „Искър“, като им пожелая светли празници, много здраве и успехи през 2022 година!
