-e5c8875ade--900.jpg)
Чипровци е нещо повече от географско място. Тук не се идва заради грандиозни крепости, забавления или масово известни забележителности. Пленително е наследството на много векове, които са ни оставили района с може би най-странната съдба на Балканите. Всеки, преминал през Чипровско, е оставил спомен за огромни богатства и култура. Нищо от това не е изчезнало и не обръщайте внимание на тишината, която днес е завладяла градчето. Чипровци още крие несметните си богатства, с които се е прочул по целия Балкански полуостров, а жителите му пътували и ги разнасяли от Венеция до Дамаск.
Голямо богатство на града в наши дни са чипровските килими, вече официално част от световното наследство на ЮНЕСКО. Всяка нишка от тях е ръчно изтъкана от местните майсторки, които някога са били стожер на семейната икономика. Историческите извори разказват за участие в изложения и награди, и търговия по пазари отвъд пределите на някогашната Османска империя. Толкова високо ценени били чипровските килими, че купците (клиенти) някога давали заявки и плащали със злато и сребро предварително, за да получат стоката. Ще разберете защо са го правили, когато ги видите на живо. Всяка година в началото на месец май се организира Фестивал на чипровския килим, на който се продават килими, пана, възглавнички и всякакви произведения на местни занаятчии. Извън фестивала може просто да се разходите из града, да разгледате и разпитате къде се тъкат хубавите килими.
Старата слава
Първите сведения за тъкане на килими са от времето след Чипровското въстание. Преди това вероятно е имало подобен занаят, който е бил без голямо стопанско значение за района. Въстанието от 1688 г. е вододелът, променил из основи Чипровци и съдбата на голяма група българи. Жестокото му потушаване убива не само надеждите за свобода, но унищожава и ранния български Ренесанс, тръгнал от общността на чипровчани и тези, които в годините на XVI-XVII век имали контакти с тях. Съдбата на Чипровци е странна – както обобщи един историк, когато в останалата част на българските земи е бил погром, там са се радвали на относителен разцвет, но после нещата се обръщат. От времето преди въстанието са останали малко материални свидетелства и това ги прави още по-ценни.
Градът се е радвал на значителни привилегии от древността до 1688 г. заради добре развитото рударство. След падането под османска власт се предполага, че в района намерили убежище и нов дом представители на средновековната българска аристокрация. От разкошните домове и богатството, описвано през XVI-XVII век е останало съвсем малко. В Историческия музей са показани гербовете на чипровските аристократични фамилии, сред които Пеячевич, Парчевич, Соймирович. Там са изложени и образци на чипровската златарска школа – изключително фина и скъпа изработка от златен и сребърен филигран – изтеглена и усукана нишка, от която се оформя изделието. Произведения от местни майстори има в много музеи, манастири и църкви из целия Балкански полуостров. Златарите са изработвали църковна утвар, обков на евангелия, както и накити, съдове, сред които прочутите чипровски чаши, някога високо търсена стока на борсите във Венеция. Днес в Чипровци отдавна няма златари, те са били прогонени след въстанието, но в съседна Берковица се опитват да съхранят занаята. Бижута в стила на чипровската златарска школа може да купите от музея, както и от магазина зад Часовниковата кула в Берковица. Техни изделия се продават и по съборите из Северозапада.
Спомени за други времена
В залите на Исторически музей Чипровци е подробно представена историята на чипровското рударство – местата, инструментите и техниките за добив на ценни метали. През Средновековието то се развива от саксонски рудари, чиито произход все още не е точно изяснен. Има предположения, че те са основната причина Чипровци да бъде католическо селище, но по-задълбочен поглед върху историята опровергава тази теория. Точно до музея са разкрити основите на католическата катедрала „Санта Мария“, построена през 1371 г. Тя е била разрушена по време на Чипровското въстание, заедно с някогашните домове, занаятичийски ателиета, Чипровския манастир и вероятно – Гушовския манастир. Далечен отглас от разрушеното богатство е останало у банатските българи. Първата вълна преселници са заминали веднага след въстанието отвъд Дунав, а след време се установили в областта Банат. Днес преки потомци на чипровчани живеят все още там и в с. Асеново, Плевенско. Банатчани имат много характерни носии, напомнящи богатите болярски одежди. Техни модели са изложени в музея, заедно със снимки и свидетелства за живота на българите в изгнание. Наред с тях е показано наследството на чипровското килимарство - визитната картичка на региона.
Кървавата разправа с бунтовните чипровчани унищожила една развита култура, появила се повече от век преди широко известното ни българско Възраждане. Чипровската книжовна школа е сред върховете на българското просвещение – тук е открито първото съвременно българско училище, днес ОУ „Петър Парчевич“, още през 1624 г. от епископ Илия Маринов. През 2017 г. проф. Лилия Илиева направи едно от най-важните исторически открития. В библиотеката на Модена (Италия) тя откри оригиналния ръкопис на първата История на България, написана от Петър Богдан Бакшев.
Петър Богдан от Чипровци пише исторически трактат за българския народ един век преди Паисий. Тя е сътворена на латински, по правилата на тогавашната историография. Интересното е, че още тогава Петър Богдан описва родината си като „България“, с идеята за възстановяване на българската държавност. Веднага след откриването започва работа по превода и издаването на ръкописа. Така благодарение на проф. Илиева и на други учени те постепенно изплуват от забравата и отново получават публичност. Ръкописите се намират в различни библиотеки и архиви на Западна и Централна Европа и се надяваме, че в скоро време техни копия ще пристигнат в Чипровци. За значението на книжовната школа може да дадем и още един пример – за първата българска печатна книга „Абагар“ от 1651 г., написана от Филип Станиславов, роден в с. Ореш, живял и работил в Чипровци.
Както Петър Богдан и другите книжовници, Филип Станиславов също е от католическата общност. С подкрепата на Рим в Северозапада и няколко дунавски селища били открити училища, изпращани са момчета, които да се образоват в чужбина. Много ценни ръкописи, книги и документи от Средновековна България били съхранявани в Чипровския манастир. Съдбата им е неизвестна – възможно е някои да са били спасени, други вероятно са унищожени. За дълго манастирът замира, докато не идват православни монаси, които го възстановяват в днешния му вид. Едва в последните години се правят активни стъпки за възстановяване на католическото наследство на града . Община Раковски, където живеят потомци на чипровчани, оцелели след въстанието, ще подкрепи изграждане на католически параклис в Чипровци, в който да бъдат положени костите на Петър Богдан.
По Торлашко
Традиционната местна кулинария е торлашка – специалитет са чушките, пълнени (гньетени) с боб, както и баниците от кори „обги“, които се дърпат, изпичат на плочата на печката и се приготвят с различни плънки. В центъра на града има хотел с ресторант, в който се предлагат типични местни ястия. Повече за торлашкия бит и култура може да разберете в музейната експозиция, разположена в Катеринината къща, която е част от музейния комплекс.
Около града са запазени малко останки от историята, сред които развалините на Гушовския манастир. За него няма запазени много сведения, но е почитан отдавна като свято място, дори и след разрушаването му. Всяка година в началото на септември чипровчани се събират на мястото, за да направят курбан и да отбележат празника на града. Наблизо е с. Говежда, родното място на писателя Стоян Николов-Торлака, който на неповторим северозападен диалект описа безкрайно чаровните герои торлаци в трите части на „Северозападен романь“. Говежда е автентичното място на действие, всички образи и места наистина съществуват и могат да се обиколят.
По всяко време на годината е красива природата около Чипровци. От Гушовския манастир тръгва екопътека „Деяница“, в чиито край е Чипровския водопад, висок 18 метра. Пътеката е ясно маркирана, по пътя има места за отдих. Пътеката е дълга 8.5 км, минава се през планински терен, така че се екипирайте добре. В района има много защитени птици, както и редки планински растения. В района има къщи за гости, в които напълно да се потопите в торлашкия бит и прелестта на планината. Климатът тук е доста приятен, зимата е снежна, пролетта и есента са много красиви, а лятото е прохладно. Надморската височина на града е малко над 500 метра. Градът има и нов стадион, на който домакинства местния отбор „Миньор-Кипровец“. Следете програмата им и ако сте футболни фенове – може да ги гледате на живо. Въобще, Чипровци има много какво да ви разкаже – и ще ви се иска да слушате още и още истории, и да се връщате отново и отново тук.
Как да стигнем: До Чипровци се стига само с лека кола или автобус. Градчето е на 40 км от Монтана, на 75 км от Враца, на 140 км от София (през Петрохан). Има редовни автобуси до областния център Монтана.
Къде да отседнем: В Чипровци има къщи за гости и един хотел. В Говежда има вилно селище. В Чупрене има туристическа спалня.
Кога да отидем: От ранна пролет до късна есен е подходящо за посещение
Не пропускайте: Фестивал на чипровските килими през месец май
Из района: Чипровски манастир, Копренска екопътека, Биосферен резерват Чупрене
Подходящо за: селски и екологичен туризъм, вело туризъм, кулинарен туризъм./openvratsa.bg
