Берковица – на гости в Черказката земя

Много градове и села обиколихме, много хора срещнахме, много истории чухме. Никоя сред тях обаче не прилича на историите, които берковският край ще ви разкаже. Веднъж се спуснахме от Петрохан и видяхме Берковица под проливен дъжд, който искаше да накара всички да замълчат и да слушат само него, докато се извали и си отиде горе в Балкана. Друг път се издигахме и спускахме по омагьосания път от Превала и Боровци, и се врязахме в Берковица насред слънцето и птичите песни от „Дървото на живота“. Търсихме малини, чакахме да узреят кестените и ядохме късни ягоди до Часовниковата кула.

Малинарки

Берковските малини сигурно са най-възпяваните плодове на България и има защо. Всяка година, когато узреят в началото на август, тук се организира Празник на малината по поляните под връх Ком. В планината малините зреят късно и се наливат с много аромат и сладост. Малиновия празник е атракция с туристически походи и лагери с огньове и песни пред хижа „Ком“. Някога берковските берачки на малини толкова са впечатлили Иван Вазов, че им посветил стихотворението „Малини“. През 60-те години в Берковица е издигнат единственият в света паметник на малинарките – и до днес паметникът с чешма „Малинарка“ може да се види близо до центъра на града.

Наред с малините, и ягодите на Берковско са червена визитка на района.  Дългите години без индустрия са оставили Северозапада, особено по-планинските му части, изключително чисти. Днес ягоди има и по горските поляни наоколо, и в култивирани градини. Повечето се отглеждат от италианска компания и са био сертифицирани. Вкусни сладка, конфитюри и лютеница по традиционни домашни рецепти правят в близкото с. Превала, в съседната община Чипровци. Продукцията на „Синевка“ често гостува на празници и пазари в Берковско и района. 

В града се организират няколко фестивала – „Лачените обувки“ за детско творчество, с международен статут. Провежда се в началото на юни, а през септември обичайно е международния фолклорен празник „Балканът пее и танцува“. Дори да сте в града без фестивален повод, има много какво да се види и за градски, и за планински туризъм. В центъра на града е запазена къщата от началото на XIX век, в която е живял Иван Вазов като председател на Окръжния съд. Днес тя е музей, посветен на Патриарха на българската литература, и паметник на възрожденското строителство. В Берковица Вазов черпи вдъхновение и пише няколко произведения, оставя ни и чудни описания на берковския край – за странните бедни хора, за живата интелигенция, за приказно красивата природа.

Берковската духова музика е разпознаваема из цяла България, а и отвъд границите. Ако не сте били в Берковица, със сигурност сте я чували, но е съвсем различно да я слушаш тук. От 2017 г. общината прави Северозападен фестивал на духовата музика в началото на септември. Той ще бъде ежегоден, с конкурсен характер. За точните дати на фестивалите и събитията в Берковско следете страницата на общината. Повечето са плаващи, в зависимост от почивните дни и сезонните особености (berkovitsa.bg)

Ние, местните и гостите

В центъра на града, насред градина, се издига паметникът „Дървото на живота“. Това е може би най-оригиналният паметник на български писател – върху него сякаш са накацали изваяните врабчета и героите на Радичков. Когато отидеш в Берковско, вече разбираш защо точно този край е дал на света майстора на магическия реализъм. Трудно е да разбереш къде е границата между въображение и действителност и никога не си сигурен дали верблюдите от страниците не вървят след вас и какво ще се случи зад ъгъла или отвъд онзи връх. Спомените за Радичков тук са много живи. През октомври се провеждат Радичковите дни, в които се четат негови книги, берковчани обикалят по-често край „Дървото на живота“, разказват се спомени, показват се снимки на чудния Северозапад.

Големият Радичков, спомнят си в Берковица, идвал тук и сядал сред своите съграждани и съселяни. Говорили си, слушал ги и се шегувал. Тук са го запомнили с усмивка и с едно намигване. Все пак ние хич не сме сигурни къде е сега Радичков, но ни се струва, че си е в родната Калиманица и навсякъде наоколо, най-вече по Черказката земя. Това е мястото, където живеят много герои от книгите на писателя, но никой всъщност не знае къде е точно.

Може би е скрито под Часовниковата кула, която се издига в центъра на Берковица. Тя е един от най-старите запазени градежи в района – строена е около 1762-64 г. Зад нея има ателиета на берковски занаятчии. В града живеят повечето от последните пазители на традиционните занаяти от Берковско и Чипровско – златарство и килимарство. Етнографското наследство е представено в тематичния музей. Той се намира в къща-архитектурен паметник на културата. Запазените експонати са хиляди, сред които дрехи, текстил, дървени и метални съдове и накити, керамика.

Някогашното училище „Отец Паисий“ е превърнато в Художествена галерия за възрожденска живопис и дърворезба. Галерията е в двора на църквата „Св. Николай Чудотворец“ и там се съхраняват живописни платна, графики, рисунки, приложно изкуство, както и много ценни дървени икони.

Ако ви е дотегнал градския туризъм, горите и пътеките под Ком ви очакват. Пътеките тръгват от града към хижа „Ком“, откъдето може да продължите в няколко посоки.

Наблизо минава трасето Ком-Емине и туристическия маршрут Берковица-Чипровци-Белоградчик.  Връх Ком е висок 2016 метра, най-високият в тази част на Стара планина. Под него е местността Фунията, където почти през цялата година има сняг. Този дял на планината целогодишно е доста хладен и предизвиква забавни куриози – в книгата за впечатления на връх Ком например туристи бяха описали, че за пръв път виждат охлюви с ледени висулки. Ние не видяхме такива, но е сигурно, че планината напомня за себе си и в най-горещите летни дни. През студените месеци под връх Ком работи ски-писта с влек. Опитни скиори казват, че е най-хубавата в България. За маршрутите може да попитате местните планинари или да се доверите на опитен водач. Имайте предвид, че берковският Балкан е красив, но и труден терен за преходи, затова тръгвайте подготвени. Няма да ви го описваме с досадни подробности, защото, честно казано, не можем да измислим толкова хубави думи. Може и да няма още измислени такива, а може би Радичков вече го е написал:

„Бил съм по други земи, с големи мерки ги мерят, на хектари и мили, на версти и километри, и трябва да кажа, че това са големи земи. Но никъде не съм видял земя, по-голяма от моята, защото това е земя, която измерваме с човешката педя.“

Как да стигнем: Най-удобният път ако идвате от София или Южна България е през Петрохан. През зимата ползвайте пътя през Враца и Вършец (36 км). Има и влак, който обаче стига от София за повече от 4 часа.

Къде да отседнем: В града има хотели и къщи за гости.

Не пропускайте: Ателие за сребърни бижута зад часовниковата кула, Празник на малината.

Из района: Клисурски манастир, Скара „Сталин“, Вършец, връх Ком 

Подходящо за: културен и еко туризъм, планински и ски туризъм/openvratsa.bg