Пътеката на легендите... Тръгнеш ли по нея от великата река – с песен ще тръгнеш...
…Изтекло ми е дърво високо,
клоне му беха във синьо небе
и корените във бел Дунав...
От дървото на живота ще тръгнеш... Разказват старите, растяло то вековно и столовато на един дунавски остров, никога незаливан от буйните води, а в клоните му гнездял орел столетник и пазел острова от всяко зло... От този остров на бел Дунав недалеч от Островското блато носи името си селцето – Остров... Това било отдавна, много отдавна, когато Господ ходел по земята и учел хората на добрини... Тогава имало жива вода, но когато добрият старец се качил на небето, тя изчезнала... Останали само пръски от нея – лековитите извори: край Баница, „Лековитният кладенец” между селата Добролево, Търнава и Борован, лековитият извор Иньовец във Веслеца, "Водътъ” между Хайредин и Ботево, Манастирският извор при Галиче, водата, извираща от голямата пещера при Бистрешкия манастир, чудният извор в Моравица, от водата на който ако пиеш, никога не ще забравиш и винаги ще се завръщаш в китното селце под балкана... Останали още пръски в сърцето и във вековете – Янин вир, рекичката Еневка, Кадин вир при Лиляче, „изворът на сълзите” – Драгавец, изворът Янчовец в Боденец... – изворите на любовта и верността, на саможертвата... Благословени са те под стъпките и по волята Божия, под закрилата на Божа майка…
Такива „Божи места” е скътала нашата родна земя...
...Някога цялата околност около чудния скален мост между селата Лиляче и Чирен - Божи мост е била обрасла във вековни гори. Хиляди години са били необходими, докато се създаде този природен феномен. С него се свързват легендите и преданията за цар Константин и царица Елена… Имената им са вплетени в преданията и за друга природна забележителност във Врачанския балкан - Баните - две пещери, намиращи се в скалите срещу Алпийския дом край Враца. До градището Костадин или Костадин камък, както го наричат в близкото село Фурен, има пещера и оброк, на който и до днес се събират хора от околните села през пролетта в деня на светците Константин и Елена, а под вековното дърво на Градището, според мълвата "дом на св. Цареи" в Дупни връх - Дружево на Гергьовден правят оброк.
Бистрешкият манастир, един от най-малките манастири във Врачанската епархия, зиме и лете е обект за посещение на стотици вярващи и планинари. Легендите мълвят, че тук, в пещерата Постница четирдесет дни останал сам сред дивите зверове Рилският чудотворец и скалата сама се отворила, за да излезе. Отишъл в Рилската пустош светия старец - оттогава останали имената този манастир „Иван Пусти” – от „постница” и за дето „опустял” след тръгването на светеца, а на онзи в Рила – „Иван Рилски”. Съдбата му е свързана с много исторически превратности и загадки. Най-голямата от тях е неговото необяснимо и до днес запустение, около която витаят тайните и сенките от вековното му минало.
За почуда и удивление „Божии” творения – Ритлите край Лютиброд, пещерата Леденика във Врачанския балкан, каменните фигури и пещерни рисунки при село Царевец, Скакля – най-високият непостоян водопад в страната, красив и привлекателен през всички сезони - царствена и незабравима гледка между девствените борови гори и стръмните скали на Врачанския балкан.
Тайнствени и легендарни места...
Борованската могила – на нея историята и легендата се преплитат и раждат един свят-загадка, свят на древни митове, поверия за скрити златни съкровища и безценни природни богатства – редки лековити билки и „церовни” води... Тук се среща човекът с митичните персонажи, с Бога и неговите „пратеници” – със същества от Оня свят... Място на съдбовната среща между героя-змееборец и змея на дълбините, между „старата” и „новата” вяра. Затова разказват песните за Николчо младо юначе и хала Саламандра, разказват многобройните древни тракийски, римски и български средновековни находки, легендите, неотминати и от Йосиф Брадати - за знайните баба Друса и баба Петка - две баби „бродници” и закона на народните празници ...
В северната част на землището на село Хърлец, по посока към река Дунав, се намират останките на късноантичната и ранновизантийска крепост “Августа”. При нея ще те отведе легендата за красивата златна девойка, която хилядолетия пази несметно съкровище… Хилядолетия назад във времето ще те върнат находките от Рогозенското съкровище, съкровището от Могиланската могила – златният венец на тракийска принцеса или на млад принц…
Запленен от изкусните накити, златни и сребърни реликви, неволно обръщаш поглед към друго съкровище – лековитите билки, „здравия” планински въздух и прохладата на зелените гори... Присядаш под Живото дърво на оброка край Царевец и с тъга си спомняш за Китката край Бяла Слатина, под Данфоровия горун или Орльова горун, отдето ще полети орелът-столетник..., за да посочи на християните мястото, където да съградят отново божи храм – Градешкия манастир, опустошен и изгорен от кърджалиите... ...Ще довее вятърът чудния шепот на сладкодумците за Божа майка и кошутата, за разковничето и срамичето, за чудното цвете „фръсънел”, дето около Спасовден цъфти, за птиците-благовестници, за самодивските сватби и змейовите пещери... Ще те укротят, ще те унесат и ще те изцерят те, като мъдреци, като лечители, пренесли духа на хилядолетията, живота, паметта и посланията на предците – племена и народи, говорещи различни езици, изповядващи различни религии, живели в различни епохи по тези места...
Пътеката на легендите... Тръгнеш ли по нея от белия Дунав, от Марков баир край Оряхово, с лудия бяг на коя Шарколия ще препуснеш, с порива на юнашкото сърце ще литнеш…
Крали Марко, юнак над юнаци - силата му идва от млякото, що засукал от Гюргя самодива, от кошута-майчица, умът и хитростта от Господа са му дар. Шетал Марко с коня Шарколия по цялата поробена от турците земя и за правата вяра се биел, и от османските нашественици християните закрилял. Шетал Марко и по нашите земи - следи от неговите стъпките и от стъпките на коня ще откриеш по целия път от Дунав до Врачанския Балкан .
Към пещерата Камъка до Ботуня ще те „подмами” една от многото легенди за исполина. ...Някога, през робските години юнакът погледнал надолу от Балкана и видял в равнината как турците мъчат народа – турчат, колят и бесят мало и голямо… Хванал се здраво Крали Марко за планината, с цялата си сила откъснал един огромен камък и го хвърлил към неверниците. Камъкът се строполил върху тях и останал за вечни времена там - да напомня за легендарния юнак… Влезеш ли в самата пещера, не може да не възкликнеш от чудните скални образувания, да не отпиеш от коритото с изворна вода - това е същото корито, за което местните хора казват, че водата му е лековита, да не потръпнеш от странния шум, за който пък се разказва, бил от подземна река...
Черепишкият манастир край Лютиброд пази легендата за цар Иван Шишман и последните му, отчаяни битки с турските нашественици. След кърваво сражение местата, където се издига днес манастирът, били покрити с много черепи на падналите войни, с тях била осеяна цялата околност. От тези тъмни сказания идва името на манастира „Черепич”. Между манастира и село Лютиброд има една местност, която се нарича Шишманец. В една от пещерите, разказват, раненият цар прекарал последните дни от живота си. Тези пещери носят името „Шишманови дупки” или „Шишманови пещери”. Тук е скрито и златното му съкровище...
При скалния пролом Вратица край град Враца се издигат скали, наречени Крал-баир” или „Колесницата”. Няколко каменни фигури сякаш са поели път нагоре през планината. Може да се види каменна колесница, впрегната в каменни коне, главата на едър мъж с брада, женска фигура. „Според преданието, тук именно разгневеният християнски Бог е наказал чудно по вечно видим начин предателството на българския цар Йоан Срацимир. Високо върху Крал- баир на десния бряг на реката се вижда тоя Йоан, който от страх предал земята си на турците, вкаменен при опита му за бягство. Но не само коварния предател, но и неговата дъщеря, колар, кола и четирите впрегнати коня постигнала същата съдба. Тяхната кръв е почервенила скалите на онова място...”
Стръмни скали, високи върхове и дълбоки дерета, носещи имената на моми и невести, намерили смъртта, но не предали род и вяра... – Милин камък, Куманица, Каменица, Ганова могила... Кървавата скала - така врачани нарекли скалата в подножието на прохода Вратцата, попила в ония размирни години кръвта на последния защитник на града от турските нашественици Радан войвода и неговата щерка Елица. Името на смелата защитничка на крепостта в местността Градище Куна Кралица дало името на селото - Кунино... Храбро отбранявала тя крепостта, но когато турците я превзели, за да не попадне в плен, се хвърлила от отвесните скали над пещерата Дяволската воденица. Русите й коси се закачили на глога над пещерата и останали да се реят, подгонени от вятъра и до днес, за да напомнят на поколенията за безстрашната българка...
Пътеката на легендите... Тръгнеш ли по нея от белия Дунав, от Козлудуски бряг, с целувката и клетвата на комитите ще тръгнеш... Ще поведе Ботев войвода двеста млади юнака в неравен бой за свобода, а над тях ще закръжи орелът-юнашки побратим... Историята и легендата отново ще се преплетат, за да те поведат в света на безсмъртните герои от националния пантеон... Сакралното пространство в българския мит е белязано. Тъй и пътят от Козлодуй до Околчица е свещен, носещ вярата, стъпките, кръвта на „белите комити”... Осеян е с паметни знаци – все „свети” места за българите... Прапора при Алтимир, дето „сила юнашка земята попила” - силата на Стоян войвода, Комитската локва край Чирен, дето още се пее песента за Георги, младото комитче, намерило смъртта си тук... Милин камък – дето шепата юнаци се били храбро с многоброен турски и черкезки враг... Веслеца, Рашов дол, Врачанския балкан – Йолковица, Камарата и Околчица – Българската Голгота! Тук намира смъртта си войводата Христо Ботев и започва легендата за него - народът по цяло българско ще мълви: „Жив е той!” и ще чака неговото завръщане… Белият му кон ще препуска с развята грива, кръстатият орел ще кръжи над лобните скали…
Свещената родна земя...
Свещена е планината, сътворена от стъпките на добрия Господ и от неговия благослов... Свещени са изворите ни, станали от стъпките и телата на светци и юнаци…
Свещени са скалите, полетата, мостовете и градищата, напоени с кръвта и сълзите на мъченици и герои...
Откъдето и да тръгнеш, на която и легендарна пътека да стъпиш, все там ще те отведе – при онзи величествен връх, при онзи светъл манастир, при онзи чуден Божи мост, при Живото дърво и белия непресъхващ извор - вечен копнеж за добруване, любов и красота./ kartanavremeto-vratsa.org
