Литературният критик Юлий Йорданов достойно се представи на научен форум с международно участие
Със серия от прояви в София беше честван 143-я рожден ден на най-старата културна институция в България - Националната библиотека „Свети свети Кирил и Методий”. Централно събитие в тях заема научната конференция с международно участие на тема „120 години Тодор Боров – живот отдаден на знанието“. И това не е никак случайно, защото ломчанинът, професор по библиография, библиотекознание и книгознание, директор на Националната библиотека и основател и директор на Българския библиографски институт – проф. Тодор Боров е колос в тази наука.
В конференцията със свои доклади се представиха научни дейци: професори, доценти, доктори на науките, докторанти, библиотечни деятели от Централната библиотека на Българската академия на науките, Университета по библиотекознание и информационни технологии, Съюза на българските писатели, Международния хуманитарен университет в Одеса -Украйна, Регионалната библиотека „Любен Каравелов” в Русе и домакините от Националната библиотека „Свети свети Кирил и Методий”. Те дискутираха по теми, свързани с предизвикателствата и проблемите на теорията и практиката на българската библиография и библиотекознание. Сред това елитарно общество с доклад „Проф. Тодор Боров и тежненията при строежа на сегашната сграда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” се представи и ломчанинът, литературният критик Юлий Йорданов - член на Съюза на българските писатели.
Двудневният форум бе открит от доц. д-р Красимира Александрова – директор на Националната библиотека „Свети свети Кирил и Методий”. Тя очерта ролята и мястото на тази най-стара културна институция за духовния просперитет в България.
„Колчем пъти съм в София и ми остане дори и глътка свободно време, тръгвам към сградата на националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”. И това не е случайно – имам усещането, че тя е истинско архитектурно бижу сред столичните здания посочи в доклада си г-н Юлий Йорданов. - Казах здания и се сещам ония моменти от срещите ми с моя съгражданин, родения в къщата в Лом, в която и аз съм роден, проф. Тодор Боров. Цели пет години той е директор на този най-голям и най-стар културен институт в следосвобожденска България, и на най-голямата обществена библиотека у нас. Когато веднъж изразих възхищението си от архитектурата и случайно го попитах за строежа на сградата, той предизвикателно ме изгледа, пое дълбоко въздух и тежко въздъхна. И имаше право – бях разчоплил тумора на неговото директорско тежнение. Години след злополучното си петлетно директорстване, приближавайки я или влизайки във великолепната сграда на Националната библиотека, проф. Тодор Боров сантиментално поклаща глава. Не, не без основание! Та тази сграда е неговата най-голяма мъка, която в края на крайщата е увенчана с радост. В края на 92-годишния си дълголетен живот той си спомни и разкри пред мен истините и маскарлъците около завършването на библиотечната сграда, донесла толкова болка, но и щастие от нейното сегашно съществуване.”
Научната конференция бе още едно признание за огромния принос на проф. Тодор Боров или както го нарече г-н Йорданов, „Бащата на българската библиотечна наука”. Извървял своя житейски и професионален път на читател, библиофил, библиотекар, библиограф и книговед, той остава пленен за цял живот от книгите.
