Враца е областта с най-много работещи висшисти на възраст между 24 и 64 години в Северозапада, показват данните на Института за пазарна икономика. Хората завършили университет са 23 на сто от работещите, а тези с основно и по-ниско образование 22 %.
Във Видин работещите висшисти са 18 на сто от всички наети, а нискообразованите- с процент по-малко.
В Монтана обаче хората с висше образование, които са избрали да работят в областта са едва 11 на сто, а тези с основно и по-ниско образование са почни 35 на сто.
Според изследването на института за област Враца промишлеността играе значима роля, докато за Монтана и Видин – селското стопанство.
Експертите на института са анализирали и динамиката на движение на населението. Данните сочат, че през последното десетилетие населението на 26 области в страната намалява. Единствено в столицата София и в Кърджали се наблюдава обратната тенденция. През последните години населението във всички общини на област Кърджали се е увеличило с около 2 на сто, а в столицата с 4,5 %.
Най-много са намалели хората в област Видин – с 19 %, а в Монтана и Враца – 14 на сто.
„До настъпването на пандемията именно механичният прираст отличава силните икономически центрове, които успяват да привличат млади и активни хора, и там се забелязва подем. През 2020 г. обаче настъпва промяна, породена от пандемията и наложените ограничителни мерки. От една страна, много българи се завръщат от чужбина, а от друга се наблюдава миграция на населението от големите градове към по-малките населени места", пише в анализа.
През 2020 г. всички големи градове начело със София, Пловдив и Варна отчитат отрицателен механичен прираст, т.е. в тях има отлив на население. В същото време общо 205 общини отбелязват положителен механичен прираст, което е безпрецедентно в новата история на страната, коментират експертите. В годината на пандемията областните центрове губят население, докато периферните общини регистрират приток на жители. Въпреки тази корекция, настъпила вследствие на пандемията и ограничителните мерки, дългите демографски тенденции по-скоро остават непроменени, като силните икономически центрове са в най-добра позиция да привличат млади и активни хора.
В заключение от ИПИ обобщават, че пандемията се отразява сериозно както на икономическите, така и на социалните показатели на областите в страната. Отчетливо се забелязва промяната в демографията както заради много високата смъртност, така и заради отлива на население от големите градове към тяхната периферия. Сфери като здравеопазване, образование и култура са тежко засегнати и функционират в условия на извънредни обстоятелства.
