Илия Войнов е един от знаковите футболисти на т.нар. „Зелена гвардия“, с която врачанския Ботев се гордее. Дриймтимът от 80-те години разчита и на нападателя, който записва 161 мача, в които реализира 35 гола с екипа на родния си клуб. Роден е на 21 март 1964 г. От 1981 г. до влизането си в казармата през 1983 г. има 53 мача за врачани, в които реализира 4 гола. Следва 2-годишен престой в ЦСКА – 35 срещи и 3 гола. След разформироването на „армейците“ през 1985 г., въпреки договорката да остане в София, се завръща в родния си клуб. До 1988 г. изиграва още 75 мача със зелените, в които 11 пъти бележи попадения. После заминава за Португалия и играе от 1989 до 1996 г. последователно за Портимоненсе /54 мача и 12 гола/, Ещорил Прая /128 и 31/ и Ещрела Амадора /21 и 3/. Връща се в ЦСКА през лятото на 1996 г. и остава за един сезон. След това преминава в плевенския Спартак, където прекратява състезателната си кариера през 2001 г. Шампион на България с ЦСКА през сезона 1996-1997 г., носител на купата на България и на Съветската армия, пак с „армейците“ през кампанията 1984-1985 г. Има 8 мача за националния отбор.
Рубрика на Георги Александров
В серия от 4 материали Ви разказахме за Илия Войнов - Врачанският принц. Днес ще прочетете петата, последна част от тази поредица. Тя е най-романтичната, защото засяга "лебедовата песен" в кариерата на този интересен футболен талант.
Събеседникът ми е един от първите легионери, заминали зад граница да си изкарват прехраната. Между 1989 и 1996 години играе за три различни отбора в Португалия - последователно облича екипите на Портимоненсе /54 мача и 12 гола/, Ещорил Прая /128 и 31/ и Ещрела Амадора /21 и 3/.
„Това бяха едни много хубави години. Треньорите ни дадоха свобода. Искаха от нас да сме по-добри от местните момчета, но ни дадоха свободата да се изразяваме на терена. Трябваше с много труд да се доказваме“, връща се назад във времето Войнов. Първите две години са му по-трудни – играе в Портимоненсе, където му помага да се адаптира Пламен Гетов. „Ние, българите, бяхме изолирани от местните играчи. Езиковата бариера също си беше проблем. Добре, че Пламен ни подаде ръка. Адаптацията за мен беше много трудна. После в Ещорил, където ме препоръча Стойчо Младенов, вече ми беше по-лесно. С Младенов и досега сме семейни приятели, децата ни учеха заедно, но трябваше на терена да доказвам, че препоръката му е била най-доброто нещо за Ещорил, където той вече беше направил име“, спомня си Войнов. Треньор в Ещорил му е сегашният национален селекционер на Португалия Фернандо Сантош. Задържали се в елита цели 4 години, което за Португалия си е успех. Условието да има чужденци е тимът да е в Първа лига. Още тогава на терена имало най-много 4-ма чужденци, а останалите – португалци. „Как да очакваме силен национален отбор, когато водещите отбори у нас излизат с 9, 10 или 11 чужденци в стартовия състав“, пита Войнов.
През 1996 г. Врачанският принц отново е в ЦСКА. Това е сезонът, в който отборът, начело с Георги Василев става шампион на България. „Това беше много хубава година. Събрахме се добри футболисти и стана хубав отбор. Големият треньор събра и направи силна селекция“, спомня си Войнов. Той не съжалява, че има само 8 мача за националния отбор. „Тогава конкуренцията беше сериозна. Имам и доста мачове за младежкия национален отбор, което компенсира избора на националните селекционери“, казва събеседникът ми.
„За мен престоя в Ботев ме прави много щастлив. Врачанин съм и съм горд с това, че съм част от тази история“, казва Войнов. Според него правилната рецепта за бъдещето на българския футбол се прави в момента в Ботев – залага се на млади футболисти. „Когато свършат парите, идват верните решения. Никой чужденец няма да иде там, където няма пари. А клубовете рано или късно трябва да погледнат към своите школи. Без свои таланти и „произвеждането им“, няма да стане“, допълва още Илия Войнов.
