Плажовете са най-предпочитаните и най-безопасните места за туристите
Със статут на република - така само преди дни Барбадос посрещна своя 55-и Ден на независимостта. Островната държава окончателно скъса с доскорошния си държавен глава - кралица Елизабет II, като тя бе заменена с генерал-губернатор Сандра Мейсън. Желанието си да се отдели окончателно от короната на суверена на Обединеното кралство, населението на Барбадос изрази официално на 15 септември миналата година. Днес това вече е факт, а сред първите дела на новата република бе превръщането на своята посланичка в музикалния свят – Риана, в национален герой.
Факт е, че голяма част от нас знаем острова само като екзотична дестинация и роден дом на изпълнителката на Umbrella. Ето защо днес ще се опитаме да се гмурнем по-надъблоко в културата и живота на това място.
Първите населници на острова се смята, че са живели още през 1600 г. пр. н.е. Преди да попадне под влиянието на Обединеното кралство, територията била обявена в началото на 16 в. в полза на Испания. През 1532 г. земята отива „в ръцете“ на португалците, откъдето се смята, че тръгва и названието Барбадос (според една от теориите, името идва от португалската дума за „брадати“, което може да се свърже с населението, обитаващо мястото по това време). 93 години по-късно вече островът бива обявен за английска, а впоследствие – и за британска колония.
Днес свързваме острова с наша потенциална възможност за екзотична почивка. До 1807 г. обаче територията е служила като дом на роби, които обикновено полагали труд в захарните плантации на Барбадос. Заради тежката работа, необходима за тази индустрия, се променил и етническия състав на населението. Относителното равенство между бели и черни (около 26 000 на 27 000 души съответно) от средата на 17-и век бързо е разрушено. Близо половината от европеидната раса, които по това време се занимават с търговия на дребно, са изхвърлени от икономиката на острова, като голяма част от тях се ориентират към Ямайка. В резултат на това пък в Барбадос се приема робския кодекс като законодателен контрол на чернокожото поробено население.
Освобождаването на робите се оказва една от първите важни крачки към независимостта на Барбадос. Век по-късно тъмнокожите представители на острова започват да участват в съставянето на политики за територията. Пълна независимост Барбадос получава на 30 ноември 1966 г. Въпреки това островът избира да остане конституционна монархия с Елизабет II като кралица на Барбадос – факт, който се промени само преди дни.
Мълинс бийч/Снимка TripAdvisor
В днешни времена островът е изтъкан от противоречия. Такова, например, е фактът, че туристите си служат с по-голяма безопасност в сравнение с местното население. Сред препоръките, които специализираното издание Trip Savvy дава на своите читатели, е да се придържат винаги към отредените за чужди посетители места в Барбадос.
„Туристите обикновено не са жертви на престъпления и като цяло се радват на по-добра сигурност от местните жители. Повечето хотели, курорти и други бизнеси, обслужващи туристи, работят в оградени комплекси, наблюдавани от частен охранителен персонал. По стандартите на Карибите, Кралските полицейски сили на Барбадос са професионална група, въпреки че времето за реакция е относително бавно. Полицейските участъци, постовете и патрулите обикновено са по-засилени в райони, посещавани от туристи“, пишат от Trip Savvy. На посетителите на острова се препоръчва да се движат в групи, особено вечерта. Да се избягват закътаните улички през нощта, както и рискови вечерни партита. Натоварените бизнес локации на Барбадос също често се оказват любимо „работно място“ за джебчии.
На фона на всички тези препоръки за безопасност, до истинска нирвана могат да достигнат хората, избрали да прекарат по-голямата част от времето си по плажовете на тази екзотична карибска дестинация.
Сред най-препоръчваните пясъчни ивици е Крейн Бийч. Това е живописен плаж, разположен в югоизточния край район „Св. Филип“. Името му е свързано с епохата на британското управление тук, когато товарни кораби влизат в пристанището, а на най -високата крайбрежна скала има кран за разтоварване и товарене. Сега този дълъг плаж е по -известен като едно от най -красивите места за плажна почивка в Барбадос. Той също така постоянно попада в десетте най -красиви брегове в света. Санди Лейн пък е мястото за вас, ако сте фенове на водните спортове... или ловуване на автографи и папарашки кадри на знаменитости, тъй като именно това е мястото, което е най-често посещавано от световни звезди. Любителите на вълните ще намерят себе си на плажовете, наречени Сребърни пясци, а семействата с деца могат да се отправят към Мълинс бийч.
Целодневният престой под сянката на палмите до морето е възможен почти през цялата година. Тук се разпознават два климатични сезона – сух и влажен, които продължават съответно от декември до май и от юни до ноември. Температурите варират между 21 и 31 градуса по Целзий в сухия период и между 23 и 31 – във влажния.
Извън приключенията на плажните ивици, задължителна е разходката из Бриджтаун. Това е столицата и най-големият град на острова. Разходете се по основната търговска зона на улицата, където ще намерите банки, универсални и безмитни магазини. Тръгвайки от главната улица – Broad Street, ще стигнете и до Парламента на Барбадос, а срещу него - стария „Трафалгар скуеър“, наречен Площад на националните герои от 1999 г. , който представлява умалено копие на „Трафалгар скуеър“ в Лондон.
Сградата на Парламента/Снимка Viator
В Бриджтаун се намира и Еврейската синагога в Барбадос. Някои източници твърдят, че това е най-старата синагога в света. Тя е построена през 17-ти век. През 1831 е разрушена от ураган и наново съградена през 1929г.
Туристите с афинитет към историята вероятно ще проявят интерес и към абатството „Свети Никълъс“, което някога е представлявало плантация за захарна тръстика. Мястото разполага с градина и със сигурност поднася изненада на гостите си със своята камина на горния етаж – предмет, който е нетипичен за тропическия остров.
Любопитна е и пещерата Харисън, която е най-голямата в района на Карибския басейн. В нея туристите, влюбени в естествените природни забележителности, ще видят сталагмити, сталактони, извори и водопади. Разстоянието, което се изминава в опознаването на пещерата, е около километър и половина.
Сред приключенията, които туристите често си подаряват в Барбадос е още посещение във фабрика за ром. Ентусиастите на тема водни спортове се радват най-много на подводния парк „Фолкстоун“. Той представлява риф, създаден през 1976 г. от потъването на опожарен 109-метров кораб. Опитните гмуркачи сред гостите получават възможността дори да се спуснат до плавателния съд, който лежи на 36 м. дълбочина.
Въпреки че със сигурност оказа влияние, COVID-19 все пак не промени статута на Барбадос като любима туристическа дестинация. Нещо повече – местните власти видяха възможност в това да превърнат държавата си в пристан на изолационно спасение за хоумофис ентусиастите, като въведоха програма за по-лесно придобиване на едногодишна виза. Още от следващата година – като нова република, Барбадос смята да въведе цял календар от събития, които да послужат като допълнителен магнит за гостите.
Към настоящия момент достъпът до острова е възможен единствено с негативен PCR тест за COVID-19, като това се отнася и до туристите с т.нар. „зелен сертификат“ за завършен курс на ваксинация. Не се приемат бързи тестове или резултати от проби, взети у дома. Отрицателния резултат от PCR-а пък се прикрепя към формата за пътуване, която следва да бъде попълнена не по-рано от 24 часа преди началото на пътешествието.
