Илия Войнов е един от знаковите футболисти на т.нар. „Зелена гвардия“, с която врачанския Ботев се гордее. Дриймтимът от 80-те години разчита и на нападателя, който записва 161 мача, в които реализира 35 гола с екипа на родния си клуб. Роден е на 21 март 1964 г. От 1981 г. до влизането си в казармата през 1983 г. има 53 мача за врачани, в които реализира 4 гола. Следва 2-годишен престой в ЦСКА – 35 срещи и 3 гола. След разформироването на „армейците“ през 1985 г., въпреки договорката да остане в София, се завръща в родния си клуб. До 1988 г. изиграва още 75 мача със зелените, в които 11 пъти бележи попадения. После заминава за Португалия и играе от 1989 до 1996 г. последователно за Портимоненсе /54 мача и 12 гола/, Ещорил Прая /128 и 31/ и Ещрела Амадора /21 и 3/. Връща се в ЦСКА през лятото на 1996 г. и остава за един сезон. След това преминава в плевенския Спартак, където прекратява състезателната си кариера през 2001 г. Шампион на България с ЦСКА през сезона 1996-1997 г., носител на купата на България и на Съветската армия, пак с „армейците“ през кампанията 1984-1985 г. Има 8 мача за националния отбор.
След сериозно прекъсване на рубриката, предизвикано от агитацията по време на парламентарните избори, отново продължаваме с разказите за бивши футболисти на Ботев. Днешната история започва от там, където свърши предишния път. Илия Войнов разказва за периода, в който беше помощник-треньор във врачанския Ботев, а начело беше настоящият селекзионер на България.
Ясен Петров, с когото сега се свързват надеждите за възраждане на националния отбор, не успя да се докаже в Ботев по времето, когато негов помощник беше Илия Вйнов. Това е следващата тема, която творяме с моя събеседник.
„Наясно съм с неговата философия за футбола. Ясен не се провали като старши-треньор на Ботев. При него обстоятелствата се стекоха, така че беше принуден да си тръгне. Ясен се опита да направи това, което в момента прави в националния отбор – да наложи млади футболисти и да изгради един силен отбор, който тябваше да върне Ботев в елита /току-що отборът беше изпаднал/. Но тогава се появи страшна финансова криза в клуба, нямаше пари за нищо, а футболистите зяпочнаха да ги гонят хазяите от квартирите им, защото клубът не плащаше наемите. Той искаше да остане, но клубното ръководство не му осигури спокойствие. Той нямаше как да работи в такава извънредна обстановка – едни футболисти идват, други си тръгват... Проблемите в българския футбол идват от това: не се дава шанс на никого, а се искат бързи резултати от него. А това няма как да стане“, допълва Илия Войнов.
Журналисти му „лепнали“ прякора Врачанският принци. Първо го харесал, после се дразнел от това прозвище. „Малко пресилено ми изглежда думата „принц“, която ми пришиха, още докато играех в Ботев и се говореше за преминаването ми в ЦСКА“, не крие мнението си събеседникът ми. Приема го като оценка за финтовете си по крилата и центриранията, правени по с един вид аристократизъм. Истината е, че Войнов никога не е участвал в грубости по терена и сбивания с противници. „Избягвах провокациите по терена. Хубавото е, че ме подминаха контузии. При мен нещата се получаваха и то, благодарение на колегите ми“, допълва Войнов.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
