"Ако имах нужните финансови възможности, бих асфалтирал първо улиците в селото, както е в Европа. Но това няма да стане, защото ние сме далеч от Европа, много далеч... Това, че сме член на ЕС засега е само на книга. Иначе сме далеч от истината". Така коментира възможностите на което и да било малко село в Северозапада кметският наместник на ломското село Долно Линево, Валери Костадинов. Независимо от проблемите, той не скрива доволството си, че поне пътят към селото е един от най-добрите в района:
"През 2013 - 2014 година по програма между Община Лом и сръбска община, по проект го направиха пътя. Имаме си най-хубавия път в общината... Напълно ремонтирани и с нов вид са също така сградите на кметството и на местното читалище. Читалището го направихме по- миналата година, а на кметството тази година завърши ремонтът."
Повод за гордост има и за още нещо:
"Нашият лекар работи напълно безплатно и идва три пъти в седмицата. Кооперация "Дунавия" му плаща нужните средства, само и само да има лекар в селото. Докторът работи безплатно. Пациентът нищо не заплаща, дори таксата. Плащат само, ако има някакви лекарства да са си поръчали при него и той трябва да им ги донесе от града.
Кооперацията се занимава само със земеделие.
"Успели сме да си запазим и двете кооперации на местните жители...
Селото ни е малко. Само 180 жители са, но иначе активните от тях, които ежедневно могат да се видят пред магазина в центъра, са около тридесетина. За съжаление, повечето от жителите ни са възрастни. Младите вече са избягали. Къде ли? Ами, първа крачка - София и втора крачка- аерогара София. Най-много са в Германия и в Италия... Интересна подробност от миналото на селото е, че в края му по време на войната тук е паднал немски самолет. Това го знам от прадядо ми. А от детството си помня, че тук имаше много рибари, а рибата беше много и в Дунав тогава се хващаха огромни екземпляри. Имахме долу на брега рибарска къщичка и там се събираха всички рибари. Спомням си един път много голяма риба в една каруца натоварена, а опашката ѝ виси отзад. Каква е била рибата не си спомням, защото тогава съм бил още дете, но беше наистина голяма. Сега тук вече нямаме рибари, а и риба вече няма... В селото нямаме и битова престъпност, живее се спокойно и тихо. Близо сме до града и това е от полза за жителите на селото. На една цигара разстояние сме от града и винаги можем да отскочим, ако ни потрябва нещо. Автобуси също имаме три пъти дневно до Лом. Едно време те бяха на 40 минути. Тогава обаче имаше много хора в селото. Сутрин като тръгваха за работа, един автобус не стигаше... Не виждам тук да имаме някакви сериозни проблеми. Просто нямаме проблеми ...", твърди Валери Костадинов.
