Кой казва, че предизборната кампания, която отмина, била вяла и скучна? Във Врачанско си имахме истински „бисери“, които изкъртиха мивки с представянето си по време на агитацията за 47-о Народно събрание и за президент.
Всъщност, ако човек погледне някои агитационни материали, може да си помисли, че е в друго време и измерение, че се води битка за нещо друго.
Плакат на уважавания от мен вечен кандидат за слава Стефан Чолаков направо може да побърка избирателите. На постера претендентът е хем „човек от народа“, хем е кандидат за кмет на Враца, хем призова да се гласува за него като претендент за депутат.
Пълна шизофрения, ще кажат някои читатели. И ще бъдат напълно прави! Да, но не е само това.
Какви изящни изразни средства, какви подканянания... Изобщо не ми се пише.
Колко жалко, че г-н Чолаков пак ще гледа парламента само по телевизията. Представяте ли си какво би станало, ако той по някакъв начин беше успял да влезе в сградата на 47-ото Народно събрание /не само заради кюфтета от парламентарния ресторант/! Вероятно паметника на Цар Освободител би се завъртял на 180 градуса вследствие на чутовната дарба на Чолака да пледира.
Очаквам с нетърпение следващия брой на вестника „Врачанско секирче“, в което освен платформата му за действия като евентуален народен избраник очаквам да видя и жалбата, подадена до РИК-Враца. За по-нетърпеливите потенциални читатели ще уточня, че този шедьовър на своя ненадминат автор е около 20 страници. И за него вече се носят легенди.
Като се замисли човек, то не само г-н Чолаков не знаеше в коя кампания се намира. Добре, че беше идването на президента Румен Радев във Враца, за да видя две от политическите сили. Те не само спретнаха помен с чужда пита, ами се и показаха какво могат. Едните надуха песните на промяната, дето сме ги слушали от преди 32 г. и се опитаха да заглушат изявленията на Радев и Йотова, а другите се кокориха и биха в гърдите, че всеки момент щели да скочат на кандидата за втори мандат като държавен глава.
За да не обидя електоралната подкрепа на двете партии няма да ги назовавам, но ще уточня, че са от по 3 букви. Всъщност представането им на отминалите избори беше като на тройкаджии. Начело на едните беше ненадминатият Илиан Нисторов, който за 30-ина години е прескочил в две-три партии и от комунистическа издънка е пръв демократ и пръв приятел на Бойко Борисов. Същински трубадур на истината!
На мен лично в тази кампания много ми липсваше Йордан Малджански. Къде се загуби този човек? Първоначално беше спряган като кандидат за президент и съм сигурен, че щеше да бие Луна по съэбрано одобрение. Даже една местна медия го презентира така: „врачански овчар тръгва към президентството“. После изведнъж всичко около номинацията му спихна, даже май го извадиха и от кандидатските листи за народен избраник.
А представяте ли си какъв купон щеше да е дебат на площада във Враца – от едната страна Стефан Чолаков, а от другата Йордан Малджански? Ехаааа...
Предизборната агитация показа на някои от кандидатите, че могат и повече да дадат от себе си, за да заслужат народната любов. Например уважаваната от мен Владислава Лакова грейна от билборд на висок блок. Самото съзерцаване предизвиква у избирателите проблеми с шийните прешлени. Но пък беше полезно, защото показа дори на най-твърдоглавите кандидати, че агитация се прави не само във фейсбук. Който е агитирал само в социалните мрежи, да чака резултатите на Луна за президент!
Не искам да свършва агитацията. Не може ли до Коледа да има нови избори? Хей така, за спорта. Не знам какво бихме избирали. Може би гласуването ще е за идиот на годината. Защото в това състезание кандидатите са много.
Георги Александров
Забележка: Дано читателят да е усетил иронията в написаните редове. Другото ще намери в днешния брой на "Конкурент" - вестникът на Северозапада от 25 години.
