Ако си приличате със средностатистическия човек, вероятно сте прекарали почти цял час от деня си, за да обсъдите някой, който не участва в разговора. Всъщност това представлява клюкарстването в буквалния смисъл на думата. Най-често смятаме, че то е обвързвано с интриги и намесване в чужди лични деяния, но всъщност хората клюкарят, когато предмет на разговора им е някой, който не присъства в речевата ситуация.
Дали просто ще обсъдим колегата, който казал някаква шега или наистина ще използваме момента, за да опетним репутацията на някого, факт е, че в този момент говорим зад гърба на въпросния човек. Това очевидно невинаги е с лоша цел и не винаги може да се счете като непристоен акт особено когато имаме предвид, че вероятно го правим напълно несъзнателно.
Всъщност имаме нужда да клюкарим по простата причина, че човекът е подвластен на групата, в която се намира.
Заради миналото ни, когато сме се борили за оцеляването си и сме разчитали на групата да ни пази, подсъзнателно ние изпитваме нужда да знаем колкото може повече детайли за хората около нас. Без да подозираме, мозъкът ни анализира получената информация и така определя колко полезен може да ни бъде човекът, превърнал се в предмет на разговора.
Тази теория е изследвана по-подробно през 2014 в журнала “Psychological Science”. Специалистите откриват, че клюкарстването подобрява работата на хората в група и ги прави по-добър екип. Обратно на нашите очаквания, когато хората клюкарят, всъщност те стават по-малко егоистични.
Причината се крие във факта, че по този начин получаваме информация за даден човек не само от самия него, но и от други хора. А когато не открием нищо нередно в това, което сме научили, можем по-лесно да му се доверим, смятат Missbloom.
Разбира се, в случая главно говорим за по-невинното клюкарстване. Злословенето има вече съвсем различен характер и е предизвикано, отново на базата на самосъхранението. Когато представим някого в по-лоша светлина, издигаме себе си в по-добра. Проблемът е, че това рядко работи така, както очакваме.
