В шестия фолклорен фестивал на белослатинското село Буковец: „Тъпан бие, хоро се вие, песен се пее Буковец се весели – българското да съхрани„ се събраха над 400 самодейци от 30 населени места на общините – Бяла Слатина, Борован, Мездра, Враца, Криводол, Хайредин, Оряхово, Кнежа, Червен Бряг, Вършец, Берковица, Бойчиновци и с. Писерово Плевенско. Те пяха и танцуваха на откритата сцена пред читалищната сграда, украсена с триметровите знамена на България и Европейския съюз спуснати от терасата на читалището. Между тях в средата на колоните мотото на фестивала „Тъпан бие, хоро се вие, песен се пее Буковец се весели – българското да съхрани„. До знамето на България плакат с музиканти и хорото, а до Европейското знаме плакат с надпис с красотата на българското народно творчество, с автентичните народни носий, който веднага те грабват, с шевиците по момините пазви, в шевиците по ризите: цветя от ален гюл и жълта латинка, на зеления чемшир и синевата на утрото, още от лалета, хризантеми, житни класове, макове, маргарити, свиленци, алени престилки с различни орнаменти и низани парички, сребърни колани, тежки чапрази, шарени гердани. Гайтан сукмани със свилени ризи. До тях на шарената бабина черга синия с три крака столчета, на синията върху месал калени паници, дървени лъжици и всичко онова което ражда градината и полето.
Празникът бе открит от председателя на читалището, популярният врачански учител на СОУ „Христо Ботев„ Иван Стоянов родом от село Буковец.
Когато забие тъпан…
Когато писне гайда
Когато кавал засвири и чуеш песен
Когато се извие българското хоро се случва магия
Тази магия пази българското през вековете.
Уважаеми дами и господа
Скъпи самодейци
Скъпи жители и гости на село Буковец
Добре дошли на шестия фолклорен фестивал „Тъпан бие, хоро се вие, песен се пее Буковец се весели – българското да съхрани„
Днес Буковец ще се превърне в един истински на българското и българския дух. Този пъстър празник се дължи на фолклорния фестивал, който за шеста година събира на едно място певци, танцьори и музиканти от цяла Северозападна България да превърнем в хармония цялата палитра от звуци, багри и ритми.
Радостен съм и удоволетворен, че ставате част от тази ферия от багри, звуци и мелодий, че отново имаме възможността да се насладим на красотата на българската народна носия, на българските народни песни и танци.
Фестивала има за цел да съхранява и пополизира народното и танцувалното творчество на България и с мисия да вземем искрици от миналото, да запазим огъня на настоящето, да гори със силен пламък бъдещето – да топли, осветява и озарява всичко нашенско.
Фестивалът представлява пъстротата на българското народно изкуство. Насърчава приемствеността и привличането на младото поколение.
Убеден съм, че ще станем свидетели на едно сърдечно празненство с богата културна програма, което ще дари мало и голямо с много радост и добро настроение, ще имаме повод да си припомним красивите мелодий, българските ритми, момината хубост дето нигде я няма, и за онази девойка дето ни опиянява с оня глас меден загорски, дето пее като славий в градинка, като чучулига над нива.
Ще видите и ще се насладите на празник пъстър, изпълнен с много радост, веселба и родолюбие. На площада ще се понесе невероятен по своята хубост букет събрал красотата на родното село, красотата от Дунава да Балкана. Красотата на Северозападна България. Букет от цветя, от изгреви и залези, от багри и съзвучия.
Вие ще бъдете не само наблюдатели, но и участници в празника и навярно ще почувствате живота, ще трепне радост от нещо свидно дошло отдалече, ще те развълнува. Каквото и да те вълнува – то ще е толкова хубаво. То те кара да направиш поклон и синовно да кажеш: „сполай ти наше село, сполай ти роден край, че си събрал звънките песни и кръшните хороводи та наливаш в сърцата ни хубост и драгост„.
И нека продължи живота на тази хубост!
Откривам шестия фолклорен фестивал: „Тъпан бие, хоро се вие, песен се пее Буковец се весели – българското да съхрани„.
Звуците на химна на България преповдигнаха още патриотично чувство.
Българийо наша,
все за тебе пеем и стихове редим,
че от бога, земен рай си ни ти,
че гордост е за нас българи да се родим
и бъдещето твое достойно да градим.
За туй сега с обич на теб хвалебни песни пеем
за мъдростта от вековете,
за вярата и доброто, за любовта и трудолюбието,
за радостта и природната красота.
Скъп дар от дедите донесен,
безспорно това е народната песен.
Народът не само с любов я приема
бисери, нежност за себе си взема.
Певецът създава от думите песен
и пее от пролетта до късната есен
с игриви мелодий и весели песни
разказва в живота за случките важни.
Това е родното изкуство – това е бистрото ни кладенче с жива вода, което винаги ще утолява жаждата ни, истинската хубост и него ние ще показваме всеки му, за да пие колкото си иска. Тази хубост звучи в песните на певческа група на с. Буковец. „ Де има вода студена, де има сенки дебели, де има моми хубави…„ и „ Снощи те видех с бели менци на мегдана Радо ле„ , в певческата група на с. Чомаковци – „Радо ле„ и „Руска си вода налива„. В песните на с. Нивянин – „Руме моме„ , „Тръгнала е малка мома край Марица„. В песните на с. Борован – „ Тук е България„ и „Мома Радомирка„. В песните „Сойка птица„ и „Калино моме„ на с. Соколаре. На Сухаче… в песента на с. Горник – „Петър си люби хубава Яна„ , „Вземи ме Вело„ на Стефания Миткова „ Я подай ми мило либе„ на с. Синьо Бърдо. „Що е радост„ , „Майчини сълзи„ в песните на Иванка Зеркова. „Тежко мина мойта младост„ в песните на с. Попица. „Снощи вечер край порти„ и „Цветините очи черешови„ на с. Мраморен…
Не трябва да пропуснем и индивидуалните певци на певческа група „ Пей сърце„ с.Буковец Христина Маринова и Валери Гешев, чрез таланта и уменията си оставиха културна диря след себе си с песните „Сакаха ме мамо, сакаха ме„ , „Стойновото булче„ , „Що си ме родила мамо„ , „Роден край„ , „Охридското езеро„ и „Ой девойче„.
Има една магия обща между танц, музика, песен и обичай. Тази магия пази Българското хилядолетие, да се съхранява в сърцата ни, този трепет, който усещаме, когато чуем кавал и тъпан, мелодия или стъпки това чувство не може да бъде описано, то трябва да се види и преживее. Това чувство вие видяхте в изпълнението на мъжоретния състав и танцовите групи за народни характерни танци при НЧ „Развитие-1892„ гр.Бяла Слатина. Нозете им стъпват леко, много леко, стъпват като дъждец. А снагите им се вият като млади върби, косите им като водопад се сипеха. Младата им кръв се разбушува. Ритъмът им се ускори. Музика, танци, вълшебство, магия незнайна, ситно пристъпват краката, огън изгаря сърцата. Танцът им вихър помитащ това са танцовите състави на „Сухаченче„ при НЧ „Асен Златаров-1921„ с. Сухаче общ. Червен Бряг и танцов състав „ Соколарчета„ при НЧ „Никола Йонков Вапцаров-1920„ с. Соколаре общ. Бяла Слатина.
Отново музика, танци, вълшебство
в очите искри присъстваха
да пръскат великата тайна
ситно пристъпват и краката във въздуха отлитат
ръцете като птици политат.
Огън изгаря сърцата в танците им „Шопско„ , „На мегдана„ и „Дайчово хоро„ като вятър отлитат танцьорите на танцов състав „ Стрешер„ при НЧ „Просвета-1922„ с. Горно Озирово общ. Вършец.
Пристъпват леко, много леко едва докосват земята и носят танца в сърцето. Детски танцов състав при НЧ „Развитие-1911„ с. Лехчево и младежки танцов състав „Хармония„ при НЧ „Пробуда„ с. Портитовци общ. Бойчиновци.
За да има песен, трябват думи
издълбоко бликат слава,
дето викат към далечни друми,
но не е достатъчно това.
Нужно е едно сърце да има,
ласкаво да сгрее песента,
да я скъпа като раковина,
и да я изпее пред света.
Да има го сърцето, то е на Цветан Близнашки от с. Писерово Плевенско. Като запее песента се лее и кръшни хора се заиграват на сред мегдана.
Не може празник с песни и танци без поздрави.
Поздравителни адреси имаше от кмета на община Бяла Слатина, от читалищата с. Нивянин, с. Соколаре, с. Селановци, с.Михайлово, от с.Хайредин, от с. Миланова общ. Своге, с. Руска Бяла, с. Горна Кремена, с. Мраморен, с.Девене, с. Глава общ. Червен Бряг, с. Сухаче общ. Червен Бряг, с. Остров общ.Оряхово, с. Лехчево общ. Бойчиновци, гр. Вършец, гр. Берковица и още много други.
Приветствие към всички участници и многобройната публика отправи младата кметица на с. Буковец Петя Ангелова. За мен е изключителна чест и удоволствие от името на кметство с. Буковец и лично от мое име, да ви поздравя по повод организирането и провеждането на шестия фолклорен фестивал „Тъпан бие, хоро се вие, песен се пее Буковец се весели – българското да съхрани. Днешния празник е признание за всички вас – читалищни деятели, самодейци и даровити хора, който със своя всеотдаен труд и талант пазите българския дух и националната идентичност. Вашата упорита работа е еталон за родолюбие, вашата всеотдайност-пример за подражание. Признателна съм на всички вас, благодарение на вас и вашето дело културния дух продължава да живее в сърцата на всички българи. Изразявам огромното си уважение и благодарност към неуморимия ви труд и вашата всеотдайна работа.
На всички пожелавам, здраве, ентусиазъм, много творчески идеи и успехи в благородното читалищно дело!
Водещ на фестивала беше Диана Христова-Библиотекар на НЧ „Просвета-1930„ с. Буковец. Млади и стари се представиха отлично и заслужиха аплодисментите на местната публика, а организаторите на читалище „Просвета-1930„ с. Буковец поканиха всички участници на седмото издание на фестивала през 2022 година първата събота на месец Септември.
АВТОР: ИВАН СТОЯНОВ
