Помощник-треньорът на футболния Ботев /Враца/ напусна клуба. Раздялата стана факт днес. Тя е по взаимно съгласие, призна Радостин Александров. Той даде ексклузивно интервю пред „Конкурент“ – единствената медия, която го представи при идването му през декември м.г., когато обеща да създаде нов проект.
Г-н Александров, истина ли е, че напускате Ботев?
Да, разделихме се по взаимно съгласие. Днес /19 октомври/ оформихме документите.
А защо се стигна до тук?
Единственото, което бих казал, е, че причините не са футболни. Не е заради слаби резултати или някакви други подобни причини – лош тренировъчен процес, слаба комуникация с футболистите и т.н. Не знам дали от клуба ще излязат с информация по случая и каква ще е тя. Но истината е такава – разделихме се, защото пътищата ни се разминават. Факт е, че имаме разминавания във вижданията си за това как трябва да се случват нещата в проекта за преливане на футболисти от втория към първия отбор. Но не е имало скандали, дрязги или драми.
Чия беше инициативата да се разделите – Ваша или на клуба?
Не искам да казвам неща, които не бива да се казват. Вероятно истината е някъде по средата, но така е трябвало да стане.
Раздялата има ли нещо общо със загубите на първия отбор през последните седмици?
В никакъв случай. Нямаме спортно-техническа причина за раздялата. Никой не ме е обвинил за слаб тренировъчен процес или скандали с играчи, нито пък е имало някакъв сериозен проблем в работата ми.
Доволен ли сте от престоя си в Ботев?
Да, изключително съм удовлетворен от свършената работа. Присъединих се към клуба през декември 2020 г. Станах старши-треньор на втория отбор. При мен 19 тийнейджъри направиха дебют в мъжкия фугтбол и намалихме сериозно средната възраст на отбора на Ботев-2. От тези момчета трима са родени 2005 г., трима – 2006 г. 8 момчета от втория отбор преминаха да тренират в представителния отбор, което не се беше случвало доста отдавна във Враца. Подобно постижение не знам дали се е случвало в България!
Когато дойдох средната възраст на отбора беше 29 години и 7 месеца /по-висока от тази в представителния отбор/, а ние я намалихме на 19 години и половина. От лятото досега тази възраст беше снижена на 17 години и 6 месеца. Благодарен съм и съм щастлив от свършеното.
Благодаря на Денислав Георгиев, който ме покани и се бори за мен, за да започна работа тук. Той повярва в този проект и се зае да го защитава. Искам да благодаря и на Веселин Великов, който ме покани да бъда част от представителния отор като негов помощник и да дебютирам в мъжкия футбол. Б.агодарен съм на Даниел Моралес, който ме остави като свой помощник и с когото работихме до последно в името на Ботев. Благодарен съм и на своя помощник във втория отбор – Лукан Луканов, с когото се сработихме и успяхме да постигнем всички резултати: да дадем възможност на тези момчета да изпитват удоволствие от футбола с екипа на Ботев /Враца/.
А сега накъде?
Със сигурност ще си взема почивка до края на годината, защото имам нужда от нея. В началото на септември отказах оферта за работа в Нотингам Форест, защото нямах представа, че престоят ми в Ботев ще свърши тук и сега... Смятам, че следващата ми работа ще е навън, защото опитах на много места в България да приложа идеите си. Мисля, че най-разумното за мен е да ида в чужбина.
Звучи ми абсурдно да откажете на Нотингам Ф заради Ботев?
Не, не е. Ние имаме отношения с този клуб от 2014 г. Периодично си разменяме информация и вероятно те следят моето развитие. Това не беше първата покана към мен от тях. Вярвам, че няма да е и последната. През 2014 г. това ме върна в България – исках да развия работещ проект за млади футболисти, които да се развиват в роден клуб. Радвам се, че в ботев показахме, че това може да работи. Доста футолисти ме последваха във Враца, защото се ангажираха с този проект и да напусна като ги изоставя. Ако от Нотингам имат интерес към мен, пътищата ни вероятно отново ще се срещнат.
Интервю на Георги Александров
