На 14 октомври православната църква отбелязва деня на преподобна Параскева или Петка Българска. Тя живяла в единадесетия век. Родителите ѝ били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море. Те били състоятелни хора, известни на мнозина.
"Петка пожелала да се подвизава в пустинен живот. Раздала имуществото си на бедните и напуснала родния дом. Отишла в Йорданската пустиня. Животът ѝ станал суров, хранела се с пустинни треви, търпяла студ и пек. След като прекарала много години пустинен живот и стигнала до старост, тя се завърнала в родния град. Преживяла две години и починала мирно. Погребали я близо до града. Мощите ѝ били открити и поставени в храма "Св. Апостоли". От тях ставали много чудеса на изцерение. Когато столицата паднала под турса власт през 1393 година, светите мощи били пренесени в град Видин, за да не ги поругаят неверниците. А когато паднало и Видинското царство, били пренесени в Сърбия, а след това- в Румъния. Сега се пазят в град Яш в църквата "Св. Три светители". Нашият народ много почита паметта на Света Петка. Поради робството той се лишил от мощите ѝ, но успял да ги опази от поругание", обясни отец Илия Симеонов, свещенослужител във Видинската епархия.
Този ден е наричан още Зимен Петковден и в бългaрcкитe вярвaния бeлeжи прeхoдa към зимaтa.
