За село Киреево се знае, че е кръстено на името на руски офицер, герой от Сръбско-турската война и край което се намират известни още от римско време варници, превърнали района в един от основните източници на качествена вар. Въпреки че през вековете местните жители били свързани предимно с тази дейност, днес тя е забравена.
Хората тук нямат почти никакво препитание, а в същото време чужденци са открили това забравено село, за да се заселят тук и стартират интересен бизнес, като производство на пелети от слонска трева например, или варовиков прах за обогатяване на почвата.
За нелекото ежедневие на местните признава и кметът Маргарита Георгиева.
Що се отнася до транспорта до Киреево, има един автобус, който минава през Макреш. За Кула няма автобус. Аптека няма, а лекар идва всеки четвъртък от Димово.
В селото по постоянен адрес са регистрирани 74 човека и с настоящ - около 100. През летния сезон е по-оживено, хората идват от гардовете, от София също си идват, деца дори имаме, но вече са малко. Всички те идват за малко и си тръгват. Нямаме училище, нямаме ученици, нямаме нищо...
Преди време тук имаше едни варници, но вече не работят. А съм чувала, че варта е била много качествена...
Ако имам финансова възможност, първо бих ремонтирала пътищата, защото това е основното да се дойде до селото. Трябва да имаш основа, за да дойдеш, да работиш, да вложиш. Също бих искала да бъдат отворени някакви работни места- цехче или нещо друго, елементарно нека да е, но да го има.
Държавата трябва да обърне специално внимание на пограничните населени места от Северозапада. Защото като гледам колко ни е хубава природата, на мен ми става тъжно. А и колко къщи вече тук са запуснати и се рушат. Идват млади хора, прекарват тук известно време, дори някои искат да останат, но няма условия. Няма нищо, с което да ги привлечем и задържим. А тук животът би могъл да е много хубав- красива природа, спокойствие и чист въздух. Само с тези дадености обаче не можем да върнем хората. Трябват и инвестиции, за да се създадат удобства за живот..."
