Повечето скулптури от дърво във Враца са изработени от скулптора Милен Василев. Автор е на "Орел в полет", негови са и трите фигури на животни в градинката пред сградата на Пощата, както и дърво, на което са изваяни 10 книги, сред които Библията и Рибния буквар, а на върха на скулптурата е изобразена сова. Срещнахме го в неговият дом, който се намира в местността "Бърборското" до Врачанското село Веслец, където той живее от 17 години. Правеше дървена скулптура на мечка.
"Всъщност аз го взех за ателие, обаче семейството ми преспа няколко вечери тук и вика, тук ще живеем. И така 17 години сме си тук. Един господин от Делчево видя мечката и орела във Враца, харесаха му много и си ги поръча. Има идеи там да правим още неща. Дъб, цер, предимно и само. Имал съм поръчки от бук, обаче не е добро дърво. Ореха не е добро дърво. В южна България бор работят, обаче аз лично много не го одобрявам. Един лъв направих миналата година, просто ей така и минават тука, имат желание да го купят. При една добра поддръжка дървото може да ни надживее. Сериозен човек имам, един горски, който така ги подбира, който са тръгнали да си умират. Обажда ми се, вика искаш ли, има такива дървета. Понякога ги взимам. Тоя лъв така го взех, просто ей така, без да имам поръчка и си стоя. Викам, чакай да го направя на нещо, защото ще си изгние от стоене. Аз работя предимно в камък, ако трябва да съм честен. Дървото просто е по-евтин материал, по достъпен за хората като цена и е по-топъл материала. Камъка си трябва специално предназначение, специална обстановка, докато дървото можеш да го сложиш и в двора, вътре вкъщи и пред къщата. Най вече по-евтиничко, става бързо. Работя само с резачки. Бързо се действа, в сравнение с длетата, защото аз това го повтарям от години. Много колеги казват, а тя резачката няма детайли, ама то това за мен е вид направление в изкуството. Това е резачкова скулптура. Само с резачка, защото някои колеги работят с резачка и после хванат с длета и с едни фини инструментчета правят едни детайлчета. За мен излизат от това течение в изкуството - резачковата скулптура, защото резачковата скулптура е от - до само с резачки. Аз така го правя."
На резачкова скулптура Милен се е научил от престоя си в Щатите. Работата е трудоемка, но пък става бързо, обясни той.
"Трудно е с резачката. Тя е голяма 4-5 килограма и си тежи, докато преминеш на по-малката, която не е много по-малка. 3-4 килограма цял ден в ръката ти да вибрира, не е лесно, ама за това пък е по-бързо. От щатите 2007 година се върнах. И там 3-4 години изкарах. Всъщност там се запалих по дървото, защото камъка там въобще не върви. Знаете, там резачкови скулптури и попаднах на такъв. Резачка до тогава не бях пипал, освен да си режа дървата. Беше ме много страх, но тя всъщност е по-безопасна от флекса, с който работиш камък. Там, мечките и орлите са си на почит. Пред всяка къща има орел, тотеми, мечки и се правеше предимно това. Когато си дойдох тук си мислех, че още съм си в Америка. Още пролетта докарах тук един камион със сумати дървета. Изправих ги и направих 10-15 мечки, фигури Адам и Ева. Каквото исках си правех. Свободен дух викам, че ще живее изкуството, обаче по едно време, даваш пари и никой не купува. Викам, бре какво става, евтино ги казвам, не вървят. Може би от тогава тръгнаха хората само мечки. Не знам, да са видели, ама тогава нямаше никой в България, който работеше с реачкова скулптура, гарантирам. В последствие някак си тръгнаха на мечки. Правих на двама - трима русалки, малко така като гръцките фигури."
