Басейните, морето и планинските курорти са спасението през летните месеци. Любителите на различното обаче могат да намерят в Северозапада алтернатива на претъпканите курорти. Малко познати места примамват туристите, а в различни блогове и сайтове е възможно да се открие информация за наистина магични дестинации.
Пътуващите към Вършец преминават покрай едно такова място – местността Сопово край Стояново.Селото е известно с железния си мост над река Ботуня, построен през XIX в. Известен е като "Чудото на Северозапада" и има интересна история.
На това място е имало дървен мост, който често бил отнасян от буйните води на Ботуня. При първото посещение на княз Фердинанд във Вършец през 1891 г., каляската му засяда по средата на реката, защото мостът за пореден път бил отнесен от придошлите води. Селяните от Стояново с помощта на биволски впрягове изтеглят каляската на княза. След като се прибира в двореца княз Фердинанд изпраща благодарствено писмо до кмета и го награждава с орден и разпорежда - над река Ботуня да бъде изграден нов железен мост. Съоръжението е поръчано на италианска фирма, която му дава 100 годишна гаранция. Месеци преди да изтекат стоте години от фирмата са изпратили писмо до българското правителство, че мостът трябва да бъде прегледан и ако е необходимо – ремонтиран.
Непосредствено до моста се намира красивата местност Сопово. За това място има много легенди и предания. Някои разказват , че дълбоките дупки са леговища на самодиви. Местността е особено популярна сред местните, но привлича и любители на силните усещания от цялата страна. Подходяща е за риболов и къмпингуване. През почивните дни там се организират големи биваци. Семейства с деца, младежки компании, рибари от целия Северозапад и от София опъват палатки още в петък вечерта. Край вира Рипалото, който е дълбок 5 метра, също има нерегламентиран къмпинг. Спасители обаче няма и мястото е взело не една жертва.
Друго почти мистично място, любимо на рибарите, е язовир „Огоста” над Монтана.
Според една от легендите в него плуват огромни риби-мутанти. Говори се, че огромните страшилища, които плашат водолазите. Под водите на „Огоста” са селата Живовци и Калиманица. Хората твърдят,че гледката е много страховита и когато водата на язовира спадала почти всичко се виждало. Според друга легенда между хълма Диана над града и самия град съществува пещера с множество тунели, в които са изчезвали много хора. Твърди се дори, че там има подземно езеро, в което също се срещали водни страшилища.
Тези градски легенди се носят сред жителите на Монтана. Не се знае до къде са истина и до къде предания, но със сигурност едно е напълно вярно – язовир „Огоста” е едно от най-красивите кътчета по тези земи.
Той се използва за производство на електричество, с две водноелектрически централи -"Кошарник" и "Огоста", за промишлен риболов, защото има много голямо разнообразие от риба, а най- разпространени са шаранът, костурът, скобарът, платиката, каракудата, мряната и червеноперката.
Днес, макар че няма течаща вода и електричество, брегът и самият язовир са чудесно място за отдих, спорт, воден туризъм и риболов. На полуостров Расника са построени много вили. На стената на язовира има ресторант и четири басейна, а комплексът е оборудван с бънджи, катерушки, пързалки и много други забавления, а на северния му бряг израсна нов жилищен квартал. Местните го наричат „Ориндж Каунти”, тъй като там живеят едни от най-заможните хора в града.
Севрозападна България е изключително богата и на красиви върхове. Има екопътеки с възможност за преходи. Често хората качват върховете Миджур и Ком, но Каменните чуки над Вършец, наречени Тодорини кукли, са истинско предизвикателство. Куклите са група от 4 скалисти върха в Западна Стара планина, най-високият от които е 1785 м. Намира се на 10 км югозападно от Вършец и на 6 км североизточно от прохода Петрохан.
От върха на Тодорини кукли се открива панорамна гледка към Вършец и част от Дунавската равнина, към Ком, Берковското поле и Монтана и Врачанския балкан, а на юг са гънките на Понор планина.
За красивия връх се носят много легенди – всички за хубава и смела мома Тодора.
Според една легендите, през турско време хубава Тодора пасла овце край тези чуки. Дошли турци и поискали да я отвлекат. Тогава тя побягнала и скочила в пропастта.
Според друга - Тодора била най-хубавата и най-смелата мома в село. На една седянка казала на момците, че ще се ожени за онзи, който се изкачи посред нощ на чуките и остави там знак от себе си. Никой не събрал кураж. Тогава момата смело тръгнала по тъмно нагоре с хурка в ръка и стигнала на върха. Напипала малко земя между двете чуки, навела се и забила хурката, без да забележи, че е пробила и фустата си. Когато се изправила, за да се върне обратно, хурката я дръпнала , уплашила се, че са зли духове или самодиви, дръпнала се рязко и полетяла в страшната пропаст. След време хората открили на това място побитата в земята Тодорина хурка.
Трета легенда разказва, че Тодора и Никола отишли в Клисурския манастир да се венчаят скришом. Бащата на Тодора ги подгонил и те побягнали нагоре. Преди да стигнат върха, се чул изстрел. Когато стигнала върха и погледнала надолу, Тодора видяла как преследвачите хванали Никола и баща й го убил. Тя развързала бохчата, украсила скалите (куклите) с чеиза си и се хвърлила в пропастта.
Клисурският манастир е на 5 километра северно от върха. Има няколко туристически маршрута. От прохода Петрохан към върха се тръгва на изток през букова гора, покрай хижа Петрохан, по червената маркировка на маршрута Ком – Емине. Излиза се на тревистото главно било и се върви на запад по колове зимна маркировка. При рида на Тодорини кукли се отделя пътека на север към върховете. Преходът е с продължителност 2 часа. От Вършец върхът е достъпен по няколко различни пътеки и коларски път и до него се стига за около 4 часа.
От Тодорини кукли до Клисурския манастир се върви около два часа и половина.
Любителите на планинските преходи има къде да отдъхнат в района. Няколко почивни бази с басейни има в Спанчевци, а във Вършец хотелите и къщите за гости са десетки.
