Само 1 на 10 забавачки е провела без проблем онлайн заниманията по време на затварянето им заради пандемията. Това става ясно от анкета на просветното министерство сред 5047 учители и 1141 директори от общо 1823 детски градини, от които 2/3 от градовете. Само 11,5% от участвалите в проучването са посочили, че не са срещнали затруднения при заниманията от дистанция.
Само в 16% от детските градини в дейностите от разстояние са се включили над 75% от децата. Проучване сред директорите и учителите в детските заведения показва, че те са положили усилия да продължат да работят с децата по време на карантината, като са разчитали на подкрепа от родителите.15% процента от забавачките обаче са посочили, че не са получили никаква помощ от родителите. 20% пък са срещали частични трудности, става ясно още от анкетата.
Тя е част от анализа на обучението от разстояние в електронна среда, подготвян от просветното ведомство. Той установява, че значителен брой деца в предучилищна възраст са останали необхванати от образователната система по време на затварянето на детските градини заради пандемията. Това установява анализът на обучението от разстояние в електронна среда.
В него анкетираните са разпитвани и какво би ги подготвило по-добре, ако отново се налага да работят от дистанция. Близо половината - 46% от учителите, отговарят, че имат нужда от допълнителна квалификация за организиране на обучение от разстояние в електронна среда. 27% от педагозите и директорите, попълнили анкетата, пък смятат, че имат нужда от допълнителни курсове за работа с родители. 1/3 ( 34%) се посочили, че трябва да се осигурят технически средства за родителите, с които да могат да се включат в онлайн заниманията в забавачките. 26% смятат, че трябва да имат и избор от електронни ресурси. „На фона на тези дефинирани потребности прави впечатление, че висок процент от учителите и директорите в детските градини не са преминавали обучения и не са получили подкрепа през изминалата година“, посочват от МОН.
Сериозно пострадали от затварянето по време на пандемията са и децата и учениците със специални образователни потребности (СОП), става ясно още от проучването. Между 20 и 32% от центровете за подкрепа на процеса на приобщаващо образование (РЦПППО) и от регионалните управления на образованието (РУО) не са провеждали почти никакви групови дистанционни обучения с децата със СОП в детските градини.
В училищата картината е малко по-оптимистична – около половината РЦПППО и РУО са включили в колективни занимания от разстояние 75% от учениците със СОП.
В две трети от случаите педагогическите специалисти са предпочели индивидуалните занимания с деца и ученици със СОП чрез електронни устройства или на хартиен носител. При всички форми на обучение те са разчитали изключително много на образователните медиатори.
Детските градини и децата и учениците със СОП трябва да преминават на дистанционно обучение само в краен случай, категорични са експертите от МОН. Те смятат, че детските заведения и Центровете за специална образователна подкрепа трябва да продължат да работят присъствено дори при високи нива на заболеваемост, при спазване на всички противоепидемични мерки и подкрепа за педагогическите и непедагогически специалисти. В случай на наложително дистанционно обучение МОН ще положи усилия да осигури допълнителни видеоресурси за работа в домашна среда и технически помощни средства за учениците със СОП.
