Селото ни е много малко, обяснява кметският наместник Цветанка Маркова. Тя е на този пост от 2010 година и добре познава живота в селото и причините за западането му:
"Имало е период, когато сме били до 800 човека, но сеgа сме едва 50. Един по един си отиват, почти никой не идва, няма работа, няма работни места. От година на година селото обезлюдява и все по-малко оставаме. Улиците са пусти, но това през последните дни е и заради горещината. Иначе летните месеци идват внуците и е пълно с деца. Направихме детска площадка, за да могат да се събират. Направихме и пенсионерски клуб. Откакто е Нина Петкова общински кмет, доста неща се направиха по селата. Гробищният парк не беше заграден, оправихме го. Направихме ремонт и на църквата, като издействахме помощ и от Дирекция "Вероизповедания" към Министерски съвет. Подменихме и част от ВиК инсталацията. Имаме и три чешми, които са с постоянно течаща вода на улиците- направи се ремонт и на тях, сега постоянно имаме студена планинска вода. Асфалтираха се и две улици... Проблем имаме с тока - постоянно спира, пускат го, пак спира. Преди няколко дни пък гръмотевица изгори моя компютър и в 4 къщи телевизорите. Но това не зависи от никой, то си е природно бедствие. Лошото е, че тук никой не е застраховал уредите си. Повечето хора при нас са възрастни и се надяват тези проблеми да ги отминат. Интересното пък е, че са все вдовици - нямаме нито един вдовец... Имаме патронаж и който желае получава безплатно или срещу заплащане храна. 50 лева струва на месец, Общината доплаща разликата, което е около 2 лева на ден, но и това е добре за възрастните хора в селото. За дървата за огрев също имаме голяма помощ от Общината. Желаещите, които живеят тук постоянно, могат да си купят 5 кубика дърва на цена по 45 лева. Това е добра цена в сравнение с тази, на която се предлагат дървата в други населени места. Например 100 лева за кубик дърва стига в Монтана... В селото имахме и по-млади жители, но те заминаха на работа в чужбина. Най-много са в Англия, в Германия също...
Селото обезлюдява и това е жалко, тъжно, трагично, просто нямам думи, с които да изкажа чувствата си, но тук няма поминък. Преди демокрацията,
тук хората са се издържали с килимарство. Във всяка къща е имало стан, тъкали са, предавали са килимите, но вече от десетина години занаятът замря. Останаха само възрастните, които вече не могат, а младите така и не усвоиха този занаят... Както казах, няма поминък. Навремето тук във всяка къща се гледаха кози, овце, магарета, дори крави. Стопанство също имаше, а и хората бяха по-задружни. Името Главановци идва от многобройните стада с глави добитък, а днес са останали само котките и по някое куче... Двама души от селото се разболяха от коронавирус. Имахме такива от чужбина, които се завърнаха и бяха под карантина. Но проблемът е, че и при нас хората не желаят да се ваксинират. Може би 10-12 човека да са ваксинирани. Наскоро пак обикалях и ги убеждавах, но успях само с 6 човека. Не желаят. Просто не вярват. Може би защото при нас не е имало тежък случай..."
