От незапомнени времена в село Златия, област Монтана, всяка година в петък, събота и неделя, в седмицата след Свети дух, се провежда съборът „Калуша”. Той е съпроводен от необикновен русалийски обред, запазен като наследство от траките, взаимствали го от гръко-римския свят. В северозападните земи обредният танц „Калуша” се играе за здраве от дълбока древност.
Само в русалската седмица, след Петдесетница, през месец юни от двете съседни села Игнатово и Златия се събират много хора в местността „Панаира”. В нея през 1924 г. са посадени 53 черници в чест на загиналите във войните 47 местни жители. Днес дърветата са вече оредели, но голяма част от тях са на своя пост за вечна памет на героите. На събора най-важни са калушарите, нечетен брой млади и силни мъже, начело със своя главатар Ватата. Само те могат да лекуват болест, причинена от злия дух Калуш, бродещ по полята, горите и селата. Младежите предварително се подготвят за магическия ритуал, който ще изпълняват. Знанията за него се предават от баща на син. Калушарите са облечени в нови бели дрехи, а калпаците им са закичени с лековити билки. През русалската седмица те обикалят по селата и лекуват от самодивска болест. Разболявали се тези хора, които не са спазвали определените канони. Калуш значи зъл дух, а калушар – дарител на здраве. Танцът „Калуша” означава калина, горско дръвче с хубави червени плодове. Според преданието той предпазва от зли духове и страшни самодивски болести.
Всеки калушар носи тояга от леска, явор или дрян, защото те са магически дървета и предпазват от зли сили. Тоягата е помощница в борбата със злото. Лекуването се извършва чрез специален обреден танц. При пълно мълчание танцьорите се нареждат в кръг около болния и заиграват. След това водещият подканя всички да се хванат на Калушарското хоро и да си вземат от лековития чесън или от вълшебния горчив пелин. Музикалните звуци, а те се изпълняват само на цигулка, стават все по-бързи, калушарите изпадат в транс. Накрая главатарят чупи гърне с жива вода и болният побягва, а мястото му се заема от един от русалиите. Ритуалът действа благоприятно върху психическата нагласа на човека и вярата му за здраве.
Хората в село Златия още помнят цигуларя бай Първан от село Игнатово, а днес негов достоен заместник и по цигулка, и по мерак е Миролюб Йонков от село Долни Цибър.
Групата "Калушари" от село Златия е създадена в сегашния си вид през 2010 година, с единствена цел да бъде възстановен автентичният ритуал във варианта, практикуван тук от векове.
Калушарите от Златия са носители на златни отличия от Националните събори за народно творчество в град Копривщица, на златни плакети от Националните фолклорни събори в Рожен и на много грамоти. А през 2014 година те взимат участие в международния Калушарски фестивал в
румънския град Каракал.
Тази година в събора „Калуша” участваха и ученици от ОУ „Христо Ботев” в село Златия, танцова трупа от близкото село Хърлец и самодеен танцов състав „Китка” с ръководител Райчо Здравков.
Празникът „Калуша” се осъществи благодарение съдействието на кмета на община Вълчедръм г-н Иван Барзин и неговия заместник г-н Боян Аврамов.
Съборът „Калуша” в село Златия, една хроника от вечността, е убедително доказателство за това, че народът ни съхранява своите традиции и ги предава на поколенията в техния автентичен вид, необременени със съвременна хореография и стилизация. „Калуша”, този старинен крайдунавски ритуал за здраве, е и убедителен факт, за богатата духовност на българите в един от най-бедните райони на Европа, Северозападна България.
АВТОР: Георги Петров
