Село Дърманци се сформира като селище на едно пустеещо място в полите на Стара планина, разположено близо до десния бряг на р. Искър. Първоначално преселници се заселват в местността, наречена „селището”, близо до р. Искър. Тогава реката била дълбока и чиста, през зимата замръзвала и се образувал дълбок лед и населението обичало да се весели върху леда... Но веднъж, по време на сватба, когато сватбарите потропвали ритмично, ледът се пропукал и всички, които били върху него, потънали в ледените води на реката. Така тази сватба се превърнала в кървава и останалите живи очевидци проклели това място. Водени от старейшината дядо Вълко и неговите синове, се преселили на сегашното място в полите на два хълма, където се намира и до ден днешен. Мястото, което избрали заселниците било пусто и с много тръни, затова го нарекли с името Дърманци. Дърманци произлиза от турската дума „дърме” т.е. „тръне".Поминък на населението било земеделие, сеят се главно жито и царевица. В селото е имало около 70 къщи, които били покрити с кукурузяк и слама, а 15 от тях били с плочи и марсилски керемиди. Къщите били едноетажни, обикновено с южно изложение, на разстояние една от друга около 30 метра, дворовете и градините обградени с камъни и плет. Населението е черпило вода от кладенец, който се намирал на центъра на селото. Малко по-късно вода намират от още два герана, но тя не е била годна за употреба. През 1890 г. бил направен първият водопровод- две чешми с калени кюнци, които по време на наводнение са прекъснати от пороищата. Едва през 1927 г. се прави по-модерен водопровод от 13 чешми с чиста и здрава вода, а по-късно през 1970 г. се открива и сегашният водопровод. Управлението било общинско, основават се училище, читалище, спестовно взаимно кооперативно дружество, футболно дружество и здравно обслужване.
