Видинският митрополит Даниил благослови Монтана и нейните хора в дена на духовния празник на града Свети Дух.
Денят започна с тържествена света литургия, отслужена в православния храм „Свети Дух”, отслужена от митрополит Даниил в съслужение със свещеници от региона. На площад „Жеравица” дядо Даниил благослови хилядите, събрали се за празника.
„Светият Дух ни учи на доброта и правда. Днес имаме възможността да се уверим колко разрушително е отрицанието, колко разрушителни последствия носи за човешката личност и обществото отдалечаването от Бога. Изпадаме във все по-големи кризи. Заради това да пуснем Светия Дух в душите си, за да ги спасим. Защото, който вярва, сърцето му ще е пълно с правда и човеколюбие. Нека Светия дух укрепва всички ни. Честит празник!”, каза дядо Даниил.
Празникът на Монтана тази година съвпада с първия ден на лятото, който е най-дългият ден в годината, а това според местните носи надежда и вяра, че лошото е зад гърба ни.
„ Сложната обстановка няма да помрачи празника ни и вярата, че ще се справим с всякакви беди и изпитания, които животът ни поднася.Днес е хубав ден за нас в Монтана. Днес е светъл празник за всички християни. Нашият град е древен, но и млад. За първи път тук римляните строят своя крепост, а . Намираме се на площад „Жеравица” – мястото на най-значителната битка преди 130 години княз Фердинанд възстановява градският статут на Монтана. Днес Монтана е важен географски център, силен икономически, културно и спортен град. И нищо няма да ни отклони от пътя.”, каза в словото си кметът Златко Живков.
„България е красива , но най-велика и най-хубава обаче тя е тук в Северозапада – заради хората, които не се отказват, заради природата и силата, която тя ни дава. Честит празник Монтана, честит празник на Светия Дух и Бог да ни пази!”, каза Живков.
Християнският празник Свети Дух е винаги в понеделник. Още в далечната 1936 година със заповед от 18 март тогавашният областен управител преутвърждава Свети Дух за събор на град Фердинанд. Традицията е преустановена след 1948 г. и възстановена през 1992 г. с решение на общинския съвет от 13 февруари. А историци твърдят, че може би съборът на селището е отбелязван на този ден още през 18 век. В антропогеографските си проучвания Стоян Марков пише, че след Освобождението всяка година на Свети Дух във Фердинанд става събор. Той винаги съвпада с пазарния ден.
“В миналото, като изключим търговията с ориз, Фердинанд не е бил известен като град с развита търговия. Този отрасъл от стопанството се засили след Световната война. Днес Фердинанд като търговски център заема видно място в Северозападна България”, пише Марков. Тукашният пазар “по покупко-продажбата на добитък, по сключените сделки, както и по броя на посетителите, заема първо място”. Дрехи, цървули, обуща, грънчарски изделия и разни дреболии се продавали на площад “Училищен”, северно от него били сергиите с манифактурни стоки, на площад “Алеко Константинов” - тези със зеленчуци, на мястото на днешния площад “Жеравица” са предлагани дървеният материал и зърнените храни. До войните и след тях до 1930 г. търговията с дървен материал е много развита. Покритият пазар за добитък - също в днешния център, се разполагал на площ от около 20 декара с “хубава ограда, железни врати и парапети”. Посещавали го търговци от цялата страна, но така също от Гърция, Турция, Египет и Палестина. През 1939 г. годишният доход от пазара бил 2 милиона лв., посетителите пък наброявали между 50 и 60 хиляди души. Общинската управа отчита голямото икономическо значение на Фердинанд и решава да организира панаир. Първият е проведен през август 1928 година. През 1939 г. на панаира са преброени 162 сергии, повече от петнайсет стрелбища, няколко менажерии, пивници, гостилници, кино, цирк и други. След 1925 г. по-голямата част от Фердинанд вече добива “градска физиономия”, посочва Марков. Построени са училища, казарми, банки, болници. Обособени са площадите. На мястото на старата турска чаршия “се издигна нова с хубави магазини, хотели и пр”. Направен е градски водопровод Построени са чешмите в местностите Парта и Сланището. Изкопани са 8 кладенеца и са закупени чугунени помпи за тях. На архитектурно-техническо бюро “Николов-Кохинов” - София е възложен проектът за електрификация на града.
И днес понеделник е пазарният ден на Монтана, а празникът отново е на Свети Дух и тук пак се стичат хиляди хора от близо и далеч. Монтана коренно се различава от някогашен Фердинанд. Градът е географски, икономически, културен и спортен център на Северозапада. Тук свои бази имат едни от най-успешните родни фирми. Произведените тук велосипеди, акумулатори, водопроводни части, метални конструкции се изнасят в цял свят. Променена е градската среда.
“Монтана е град с голяма зелена система, която през последните години е добре поддържана. Хората усещат промяната, но искат още”, коментира кметът Златко Живков.
Градът и общината са с особено ниско безработица спрямо средната за Северозапада. Равнището й е около и малко под средното за страната. Около 2500 са микро, малки и средните фирми в Монтана. Много от тях, не само български, но и чуждестранни, разширяват производствата си. Повечето са разположени в промишлената зона на града.
“В 21 век Монтана уверено върви по нов път. Още през 161 година Марк Аврелий е оценил възможностите на района и тогавашен Монтанензиум получава муниципиално право, тоест гражданите тук имали същите права като тези в Рим. Днес Монтана преодолява с успех неблагоприятните дни, които донесе епидемията в целия свят. Предстоят ни нови предизвикателства, с които убеден съм – ще се справим”, категоричен е Златко Живков.
