Северозападна България е с безвъзвратно висок интензитет на обезлюдяване. Това се казва в изследването "Регионалните демографски дисбаланси в България", представено от доцентите Надежда Илиева и Георги Бърдаров- водещи български демографи. В северозападния регион, който иначе разполага с отлични природо-климатични ресурси, богати традиции и стратегически благоприятно географско положение, попадат общини със силно влошени демографски показатели, в пъти по-ниска раждаемост и високи отрицателни стойности на естествения прираст. Анализът съдържа и конкретни предложения за мерки, чрез които да се постигне устойчиво и балансирано демографско развитие в обозримо бъдеще.
"Основната причина да имаме такива големи социални, икономически и демографски диспропорции са непоследователното и политически обременено развитие на страната от Освобождението до днес. Непрекъснато започваме отначало. Нормалните държави в развития свят имат последователно развитие и надграждане, независимо каква е политическата сила и какъв е курсът, който се води в момента. За пръв път в съвременната история на България Южна България изпреварва по всички социални, икономически и демографски показатели Северна България. До Освобождението е точно обратното заради природо-климатичните условия, Дунавската равнина, река Дунав и отдалечеността от центъра на Османската империя. Основната причина за Северна България е тоталната невъзможност за адаптация при прехода от социализъм към пазарно стопанство и към новите социално-икономически реалности. Отраслите, които се развиваха при социализма и даваха поминък и просперитет на този регион, в момента вече не работят, новите не се вижда как ще се развият.
Северна България притежава уникални и природо-климатични, и географски, и транспортни ресурси, които до момента стоят абсолютно неизползвани. Най-високите нива на смъртност са в Северозападна България, като на ниво област те надхвърлят 20 промила. Няма административна единица в ЕС, където смъртността да надхвърля 20 промила, дори няма 15 промила смъртност. И още нещо, което е срамно и страшно- имаме общини, където смъртността надхвърля 30, 40, дори 50 промила. В световен план такава смъртност имаше само в територии в Африка и Азия, поразени от болестни епидемии като СПИН и малария или в тежки военни конфликти.
Фактологията: община Георги Дамяново- 40 промила, Макреш- 37,9 промила, Хайредин- 34,7 промила, Бойница- 51,8 промила смъртност. Причините: пълният срив в здравната система в тези региони, тоталната липса на младо население и относителната бедност на населението, което не позволява превенцията на лечими заболявания. Населението на 65 и повече години в България вече е около 21%, а във Видин достига почти 30%. Още по-показателният коефициент е коефициентът на демографско заместване- на 100 излизащи в пенсионна възраст в съответната година на съответната територия, колко влизат в активна възраст от подтрудоспособното население. За България той е 100/64. Ето го големият демографски проблем. А в области като Видин е 100/40. Изпъкват регионите Северезападна България, Централна северна България и Краище с най-високите отрицателни стойности, които са двойно по-големи от средните за страната, който пък е на първо място в света в този негативен аспект", обясни доц. Георги Бърдаров.
Процесите на обезлюдяване на страната се задълбочават и мрачната прогноза на изследователите сочи, че до 2040 г. населението ни ще се стопи с около ¼. Очаква се след 20 години на българска територия да живеят не повече от 5 млн. и 400 хил. души, посочи доц. Надежда Илиева.
Изследването опитва да отговори на въпроса какво доведе до ситуацията, при която Северозападният регион да е най-изоставащият в целия ЕС, а общините в него като Бойница, Кула, Макреш, Ружинци, да са най-бедните административни единици в съюза и да имат смъртност и естествен прираст, съизмерими с държави, обхванати от мащабни болестни пандемии или намиращи се във военни конфликти:
Реалният срив на Северозапада е затворен между социализма и годините на преход. Дотогава в този регион имаме големи села, с много младо население и развито, благодарение на природо-климатичните условия, селско стопанство. При социализма, обаче, започва мащабна индустриализация на този иначе земеделски край на България. Акцентът е в химическата индустрия и машиностроенето, пазарът - страните от СИВ и най вече СССР. Но по този начин районът се отдалечава от естествената си специализация в областта на селското стопанство, което, от своя страна, води до постепенно обезлюдяване на селата. След края на социализма, промишлените предприятия много бързо рухват, като причините са в загубата на пазари и криминалната приватизация. Загубват се социалистическите пазари, а качеството на българската продукцията не е конкурентноспособно на западните пазари, тъй като се произвежда от остарялата съветска технология и при липса на реална конкурентоспособност преди това, което в допълнение с липсата на суровинна база за химическата индустрия, обуславя срива.
Непременно трябва да се отбележат и недалновидните политики на местните власти през целия преходен период, защото и до ден днешен районът не може да се възползва икономически от Дунав мост 2 и връзката си чрез него с Румъния и централноевропейските части на ЕС. Районът така и не успява да се възползва икономически и от река Дунав и канала Рейн-Майн-Дунав, който е връзка със Северно море и голяма част от централно и западноевропейските държави. За това говори и окаяното състояние, в което се намират пристанища Видин и Лом. Задържащ развитието фактор, който е наследство от социализма, е, че тогава пограничните райони с бивша Югославия по идеологически причини са изолирани и ускорено се обезлюдяват. Няма как да не се отбележи и фактът, че плодородната земя на региона е изкупена на ниски цени, а днес се държи от едри земевладелци от други части на страната, които си осигуряват техника и работници отвън, изнасят продукцията, основно извън България, и районът не може да печели от най-голямото си богатство- плодородната земя. Важен по своята същност е и фактът, че пътната инфраструктура на района се намира в много лошо състояние, което също е сериозна пречка за развитие на икономиката и парадоксално няма магистрален път от София за Видин и Дунав мост 2, който сериозно би раздвижил транспорта и търговията, а оттам икономиката и демографията на Северозападна България. Цялата тази негативна икономическа картина рефлектира в масово бягство на младото, активно население, много ниски нива на раждаемост, висок отрицателен естествен прираст, силно застаряло, бедно и отчаяно население и пълна невъзможност за икономически и демографски рестарт в обозримо бъдеще, обясняват учените.
Процесът обаче не е необратим, смята доц. Бърдаров:
"Познавам примери за държави, които са били в много по-тежка демографска ситуация от България. Например Република Ирландия, която към 1950 година е в пълен демографски, социален и икономически колапс, несравним с българския днес, но сега е водеща по всички демографски показатели след правилните политики, решения и мерки. Изход от тази ситуация категорично има, въпросът е да тръгнем в правилната посока. Опорните точки са: образование, реализация, доходи, социална сигурност и вяра в институциите."
Учените предлагат конкретни решения за Северозападна България в своето изследване:
-Социални предприятия и популяризиране на социалното предприемачество.
-Лични асистенти за възрастните хора.
-„Старт в кариерата“ - облекчаване на процедурата за кандидатстване.
-Трайна заетост на пълен работен ден за неквалифицираната работна ръка, за което обаче са необходими инвестиции и работни места.
-Подобряване, и то с ускорени темпове, на пътната инфраструктура.
-Развиване на дуалната форма на обучение, според традициите, икономическия профил и нуждите на регионите, а не на ВУЗ-ове или техни филиали, което е безсмислено.
-Туристически клъстери, които да могат да предложат комплексни услуги.
-Локални борси за изкупуване на зеленчуци и плодове, произведени на място.
-Премахване на програмите за временна заетост на безработните, тъй като намаляват тяхната мотивация.
-Целенасочено регионалнодемографско стимулиране в Северозападна България реално семейно подоходно облагане и демографски фонд само за Северозападна България.
-Национална програма за адаптация и интеграция в България на хора от българската диаспора.
-Мащабна скрининг кампания за профилактика и ранна диагностика на определени обществено значими заболявания.
-Промяна на условията и точкуването при кандидатстване за проекти.
-Развитие на биоземеделие.
Изводът на университетските преподаватели относно Северозападна България е, че без специална целенасочена помощ на държавата, регионът няма как да бъде рестартиран. Обезлюдяването, демографската криза и лошото състоянието на инфраструктурата са в такива размери, че не е по силите на местните власти да се справят с проблема.
