Всяко нещо, което завършва добре е добро, такава е френската поговорка, която е валидна за представянето на врачанския Ботев през изминалото футболно първенство. Това беше 30-ото присъствие за клуба сред най-силните отбори в юбилейния сезон, през който организираният футбол във Враца навърши 100 години. Позитивната новина е, че Ботев и догодина ще е във футболния елит. Какво коства това на клуба – тепърва ще стане ясно, като се има предвид облаците, надвиснали над Ботев още в средата на годината. Каквото и да стане обаче никой не може да отрече, че врачани изстрадаха мястото си сред най-добрите отбори и заслужиха да са там не с административни решения, а по честния начин – на терена.
Рубрика на Георги Александров
В първата част на този материал стана дума за неубедителното представяне на Ботев в юбилейния му сезон. Вековният юбилей за малко не беше помрачен от изпадане от елита. Днес разказът продължава от там, където свърши преди седмица.
Към край на редовния сезон Ботев изпадна в тежка серия, която започна с минималните загуби с по 1:2 от Черно море с 1:2 във Варна и от Лудогорец /като в Разград съдиите зачетоха скандален гол от засада за домакините/, продължил през 0:1 от Локо /Пд/ и 1:2 от Славия на стадион „Христо Ботев“ /след нова съдийска тесла за врачани/, и загуба с 1:2 от ЦСКА в София.
Загубите продължиха и след подновяването на кампанията през февруари: домакинско 1:2 от Берое в мач, който гостите заслужаваха да отнесат петица, нелепо 2:3 в Кърджали, когато врачани бяха на крачка от заслужен хикс с 10 души, за да дойде кошмарното 0:3 от Царско село във Враца.
Ботев се надигна след дългата серия от поражения с 1:0 на стадион „Огоста“, която победа бързо беше забравена след нелепия обрат от 1:0 до 1:3 срещу Левски. След края на мача се стигна и до оставката на Антони Здравков, който в отзивите след срещата не даваше да се разбере, че ще напуска. Какво се е случило в съблекалнята и какъв SMS е получил Сухия и от кого – това знаем само малък кръг от хора и по-доре да не те го казваме на обществеността, защото ще стане голям скандал! За мен и досега е странно, че след загуба от Левски /пък дори и в състоянието, което се намират сега „сините“/ се стигна до треньорска оставка.
Логиката на промяната обаче беше една – бързо отборът да си стъпи на краката и да търси прекия път към спасението. Направилият фурор с Дунав /Русе/ и Кариана /Ерден/ Веселин Великов бе добър избор за човек, който „да извади каруцата от калта“. Първата стъпка беше грешна – 0:1 като гост на ЦСКА 1948 след сериозно побутване на домакините. По-тежко се прие следващото поражение – 1:2 от Ботев /Пловдив/ насред Враца, което задълбочи страданията на врачани /в този мач всичко беше срещу тима на Великов, който повече и позволи обрат, след като пропусна и дузпа/. Последва нулево равенство на стадион „Ивайло“ и заслужен успех като гост над Славия с 2:0, но загубата с 0:1 у дома срещу Черно море изпрати отбора в „зоната на здрача“.
В решителните битки за оцеляването в елита врачани се справиха - 2:0 и 0:2 с Етър, равен от 1:1 и загуба с 0:2 от Славия и победа с 1:0 и равен от 1:1 сещу Монтана. Това отреди мястото им в баража срещу Септември, който беше спечелен след дузпа-фантом.
Между редовете може да се отбележи, че най-дългата серия без загуба през кампанията продължи в 5 мача: от 11 септември до 26 октомври, докато най-дългата серия без победа беше от 8 мача – от 22 ноември до 9 март. Но това вече е история.
